Макро експерименти вкъщи

* Въпреки заснеменането на горните кадри,  няма пострадали насекоми *

Случайно открих този приятел наскоро и реших, че ще е перфектен за тестване на увеличението и дълбочината на рязкост на хардуера ми за снимане на макро. Все пак няма по-голям творец от майката природа – всяко нейно творение е претрупано с микродетайл. Когато пробвах да го прибера в една кибритена кутийка се оказа, че не е мъртъв, а е в летаргия.

Няколко думи за техническата страна на нещата:

Хардуер. Камерата е Canon EOS 40D, а обективът – EF 50/1.8 II. По-интересното тук са двата макро пръстена Kenko (36+20mm), с помощта на които се постига мащаб 1,3:1. С други думи, 17 mm запълват кадъра по хоризонтала, което не е никак малко – ето един 100% кроп от първия кадър. Разбира се всичко това е с цената на много плитка дълбочина на рязкост и големи загуби на светлина. Стативът и дистанционното също изиграха своята роля.

Осветление. Както казах, употребата на двата макро пръстена води до големи загуби на светлина, които според производителя им се равняват на около 5 f-stop-а. Листът хартия, върху който се намира модела, е осветен с енергоспестяваща лампа с еквивалентна мощност 100 W и цветна температура 6400 K (daylight). Лампата се намира на около 3 cm от листа, а над нея има импровизиран рефлектор, който увеличава значително падащата върху листа светлина. При това положение постигам скорости от порядъка на 1/40 при бленда 9 и ISO100.

Снимане. Кадрирах през визьора на апарата, а за прецизно фокусиране използвах live view-то, включено на 10 кратно увеличение. Поради липсата на макро шейна, фокусирането се състоеше във фино местене на статива. При това увеличение дори скорости от порядъка на 1/60 не гарантират рязък кадър. Наложи се да ползвам дистанционно, защото не исках да разчитам на самоснимачката – 2 секунди не са достатъчни за затихването на трептенията на апарата, а 10 са твърде много и моделът може да мръдне през това време. Кабелът на дистанционното е дълъг около 30 cm, но въпреки това леки заклащания на самия спусък веднага предизвикват трептения на фотоапарата, които се виждат отчетливо  при 10 кратното увеличение на live view-то.

Постобработка. Баланс на бялото, експонация и острота в ACR, след което levels и curves във PS. Ресайзинга направих на 3 стъпки с прилаган unsharp mask на всяка от тях.

Advertisements

8 Responses to “Макро експерименти вкъщи”


  1. 1 Алманах 09/02/2011 at 09:40

    Браво, е това е полезно написано четиво :)

  2. 2 Stanislav Lechev 09/02/2011 at 09:41

    Браво, много добре изпълнено и описано ;)

  3. 3 TJChagas 15/02/2011 at 19:48

    Thank you, that was very instructive!
    The macro anel wich u used, it have AF or it is MF?

  4. 5 Евгени 24/03/2011 at 11:29

    Много добро изпълнение наистина. Само не разбрах къде се губят 5 стопа светлина. 56 мм. макро пръстени сложени на 50 мм. обектив го правят 106 мм. т.е. грубо казано два пъти по-дълъг, тъй че би трябвало да се губи един стоп светлина.

    • 6 Borislav Kostov 24/03/2011 at 12:57

      Грешиш. Това не е телеконвертор, а макро пръстени. Те не увеличават фокусното разстояние от 50 на 106 мм, а дават възможност на обектива да фокусира на по-близко разстояние от нормалното за него (45 см). По този начин наистина зрителният ъгъл се намалява, но пък не може да фокусира на безкрайност. В общи линий слагайки дори само един макро пръстен, бил той и 12 мм, губиш възможността за фокус на безкрайност. С 20 мм пръстен фокусирането чрез фокусния пръстен е в много малки граници, а с двата пръстена – почти няма разлика дали пръстенът е завъртян на минимално или максимално фокусно разстояние. Разликата м/у макро пръстените и телеконверторите е, че вторите имат оптичен елемент в конструкцията си, за разлика от първите. Затова и цената им е доста по-висока.

  5. 7 Евгени 25/03/2011 at 11:19

    Ясна ми е разликата между телеконвертор и макропръстен, и аз си играех преди с едни макропръстени на един стар Хелиос 58/2. Мисля, че и те променят фокусното разстояние на обектива, но това в случая не е толкова важно колкото промяната на минималното разстояние, на което може да се фокусира. Сега като се зачетох отново в разни писания обаче установявам, че за светлосилата наистина съм в грешка. Трябва да се почете пак наистина :)

    • 8 Borislav Kostov 28/03/2011 at 09:40

      Фокусното разстояние на обектива си е едно и също. Променя се обаче зрителният ъгъл – става по-малък. Това е както с фулфрейм и кроп телата – на кроп тяло слагаш 50mm, преспективата е същата, но изрязваш само централната част от кадъра, така че “приравненото” фокусно разстояние става равно на произведението на фокусното разстояние на обектива и кроп фактора на тялото :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: