Първите ми впечатления от Sigma 105/2.8 EX Macro

Най-после се сдобих с истински макро обектив, при това с фокусно разстояние 105 mm. Минаването от 50 на 105 mm за макро ме притесняваше, защото това означава и по-малък зрителен ъгъл на обектива. При това положение относително малките трептения на камерата водят до доста по-осезаеми трептения на обекта във визьора, съответно образа му върху матрицата. Това води както до нежелан motion blur в изображението, така и до затруднено фокусиране. Първия проблем обаче реших наскоро, след като започнах да снимам макро само и единствено със светкавица (вградената такава, със собственоръчно направен дифузор за нея). Отдавна целта ми са снимки отвъд мащаб 1:1, при който не може да се разчита само на естествена светлина, просто защото тя е недостатъчна. Дори да имате камера с използваеми високи светлочувствителности, със сигурност пак бихте избрали някакъв вариант с допълнително осветление, за да имате повече детайл в кадрите.

А сега, за обектива – това е старата му версия. Новата съдържа DG в означението си, което означава, че е оптимизирана за цифрова фотография. Разликата се състои в coating-а на лещите, а конструкцията му като цяло е същата. Или поне според ревютата, на които попаднах в интернет.

Най-отворената бленда, както си личи от означението му, е f/2.8, при която е напълно използваем. Аз обаче за портрети предпочитам да затворя до f/3.2, за да имам малко по-голяма острота и увереност, че дълбочината на рязкост ще е достатъчна. За макро използвам най-често f/8, за да избягвам “ефекта” от дифракцията при по-затворени бленди. Най-затворената бленда е f/45, но едва ли някога ще я изпозлвате. Според MTF чартовете във photozone.de (отнасящи се за DG версията), максималната острота се достига при f/8, което може само да ме радва. Ламелите на блендата са 8 на брой, което за мен е огромно предимство, особено сравнявайки го с 5-те на EF 50/1.8, който използвах до скоро. Това води до много по-приятно и ненатрапчиво боке в кадрите, особено при портретни снимки.

Минималното предметно разстояние (от равнината на сензора до обекта) е 31,3 cm, при което работното разстояние (от габарита на обектива до обекта) е 12 cm. Тогава се постига мащаб 1:1. По-интересно за мен беше комбинирането му с наличните ми макро пръстени – а именно Kenko 20 и 36 mm. С монтирането на двата работното ми разстояние става 26 cm, на което съответства мащаб 1:1.82 (40,5 mm по хоризонтала) при фокус на безкрайност. При фокус на минимално предметно разстояние обаче мащабът достига 1.85:1 (12 mm по хоризонтала), при работно разстояние 9 cm. Това е многократно по-удобно от комбинацията макро пръстени + EF 50/1.8, чрез която се постига мащаб 1.23:1 (18 mm по хоризонтала) при едва 5,5 cm работно разстояние. Все пак не всички насекоми се чувстват комфортно, когато им навлизате до такава степен в личното пространство. Освен това така си пречите, намалявайки светлината, достигаща до обекта ви, а и е по-вероятно да започнете да опирате системата в наличната растителност. Още повече, че със Сигмата имам гъвкавостта да променям мащаба от 1:1.82 до 1.85:1 само чрез завъртането на фокусния пръстен. Многократно усетих това предимство на системата през последните няколко дни.

Както може да се прочете в ревютата в нет-а, геометричните изкривявания са нищожни, което е нормално за обектив с фиксирано фокусно разстояние. Винетирането също е сведено до минимум, а и по законите физични намалява със затваряне на блендата, така че не следва да ви безпокои въобще с този обектив. Хроматичните аберации са друг “ефект”, на който няма да можете да се “насладите”. Рядко успях да видя такива в кадрите си, а и предполагам в DG версията са редуцирани още повече.

Най-слабата страна на тази Sigma е автофокусът. Разбира се това може да ви притеснява само в случаите, в които не снимате макро. За макро винаги бихте предпочели да използвате ръчен фокус, без значение дали ще въртите фокусната гривна или ще движите фотоапарата напред-назад, докато позиционирате фокусната равнина там, където искате да бъде. Е, автофокусът може да е бавен, но за сметка на това пък е шумен. Мен обаче това не ме притеснява особено. Интересно тук е Dual-Focus (DF) механизмът. Той ви позволява да декуплирате фокусния пръстен от автофокусния механзъм на обектива, избутвайки го напред или придърпвайки го назад.. Това, което печелите, е, че при автоматичен фокус и декуплиран пръстен няма нужда да се притеснявате къде държите обектива. Както се казваше в един стар виц – не, че е много, но е приятно. Освен това имате и фокус лимитър ключ, с който можете да редуцирате хънтването на обектива, ако примерно снимате извън диапазона на макро фотографията.

Друг недостатък е увеличаващата се дължина на обектива при фокусиране. За достигане на 1:1, тубусът излиза с около 5 cm. За сметка на това челната леща е на около 2 cm навътре от предния габарит. Това я прави трудна за почистване, но и трудна за нараняване и замърсяване при снимане. Тези два фактора не ме притесняват и предпочитам тях пред фиксираната дължина на Canon EF 100/2.8 Macro, чиято челна леща е най-отпред и бихте искали да предпазите с филтър.

С теглото си от 460 грама и размери Ø74 х 95 mm (при фокус на безкрайност) обективът е доста компактен. Резбата му за филтри е 58 mm, което аз лично смятам за предимство, а и челния елемент не се върти, така че не бихте имали проблеми с използването на CPL филтри. Освен с калъф, обективът се продава и със сенник. Монтирайки го, губите възможността да слагате капачката, но пък той има резба 77 mm. Освен това сенникът се монтира на резбата, а не на отделен байонет, така че можете да монтирате CPL филтър, след което и сенника и няма да имате проблеми с ползването му.

Заключение

Напълно доволен съм от покупката и в скоро време едва ли ще го сменя. Нямам опит с конкурентите му – Canon EF 100/2.8 и Tamron 90/2.8, но не мисля, че ще ми предложат нещо кой знае какво повече, което да си струва по-високата цена.

И след толкова много приказки, малко снимки. Всички са правени с макро пръстените и новия дифузор, създаването на който бе продиктувано от значително по-голямото разстояние от вградената светкавица до обекта, който снимам.

Най-трудното тук беше да разположа фокусната равнина така, че и двете очи на водното конче да са на фокус. За щастие мъникът беше доста пасивен, само на моменти се опитваше да се скрие от мен, заставайки от другата страна на клончето.

Снимката е с увеличение 1.85х, така че дължината на възрастната листна въшка е около 1.85 mm, а малките са по 0.7 mm. В интерес на истината ги забелязах едва след няколко кадъра, поглеждайки снимките на дисплея на апарата.

Принципно нищо особено. Ако не греша, това е зелена дървеница. Кафява е, защото е реколта 2010 и й се е наложило да изкара есента под окапалата шума, а този цвят по-добре я прикрива от погледите на различни хищници. Можете да видите и 100% кроп от кадъра за повече детайл, както и кадър в друг ракурс.

Когато става въпрос за макро, сякаш паяците са ми любимите модели. А и как иначе, като изглеждат толкова миловидно, гледайки с всичките си очи.


Ако някой може да помогне с определянето на този модел, ще съм много благодарен. Имам го и в ракурс 3/4, ако това би помогнало.

Advertisements

2 Responses to “Първите ми впечатления от Sigma 105/2.8 EX Macro”


  1. 1 Nikola Hadjinikolov 28/04/2011 at 09:09

    Честит да ти е! :)

    И аз бях си правил дифузьор за вградената светкавица, но моя беше по-семпъл. Бих пробвал, когато ми остане време да направя нещо като твоя :)

    А снимките са страхотни!

  2. 2 Borislav Kostov 28/04/2011 at 09:49

    Благодаря. Действай, струва си труда на 100% :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: