Белоградчик и по-нататък

Четвъртък e.
Най-после. Времето е облачно, но това не ми пречи ни най-малко. След като приключих някои служебни дела, поех към София. И преди съм изминавал подобни разстояния за един ден, но за пръв път правя точно този преход. До В. Търново времето бе почти приятно, но малко по-натам се зададе дъжд, на моменти и мъгла. И така чак до София.

Понеделник.
Среща с приятел и каране до Монтана през Петроханския проход. На места имаше дори сняг! Красота. За съжаление обаче не сме спирали за снимки. Късния следобяд пристигнахме и до основната цел на цялото ни пътуване – а именно Белоградчик.

Намерихме къщата за гости, където си бяхме резервирали стая, и поехме към крепостта. За съжаление имаше твърде много туристи и трудно можеше да се снима. И все пак нямаше как да се сдържа да не направя и аз най-баналния за местността кадър:

Продължихме нагоре по пътеката, която се вижда в кадъра, за да стигнем до най-интересните гледки на местността.

Тогава обаче обективът ми претърпя “лек“ инцидент, което ни лиши от възможности за запечатване на други пейзажни кадри. А мястото е много благодатно за такива.

Вторник.
Тръгване от приказен Белоградчик в посока пещерата Магура. За щастие ни пуснаха да я разгледаме без водач, защото иначе трябваше да чакаме близо час, когато започва по график следващото организирано влизане. Пещерата е впечатляващо дълга, висока и красива. След като излязохме в другия й край и повървяхме известно време до паркинга, се отправихме към Видин, за да разгледаме поне отвън Крепостта Баба Вида. Продължихме към Лом, а оттам – Монтана и Враца. Последните 30 km до Враца ни валя порой, в какъвто рядко имам щастието да карам. Освежаващо някак. Макар и премръзнали усмивките не слизаха от лицата ни.

Сряда.
Врачанският балкан е неземно красив. Цялата тази зеленина, на фона на отвесните скали, сгушените в низините къщички… Там също така нямаше как да пропуснем да посетим пещерата Леденика. Не толкова голяма, колкото Магурата, но изключително красива. Преди да тръгнем от Враца направихме и едно посещение на Galaxy Custom. Ако искате да превърнете мотоциклета си в произведение на изкуството, те са вашите хора, в което се убедихме лично.

Минаваше 15:30, когато тръгнахме от Враца, затова и не е чудващо, че пристигнахме във Варна час преди полунощ. Цялото пътуване, 1380 km, през които имаше всичко – слънце, дъжд, мъгла и сняг, ни донесе много пролетни емоции, невероятни гледки и желание за нови пътешествия.

P.S. 1 Винаги се уверявайте, че ключовете за веригата са във вас, преди да заключите мотора за някой стълб!

P.S. 2 Честит 4-ти рожден ден на блога ми :)

Advertisements

4 Responses to “Белоградчик и по-нататък”


  1. 1 Sedrie 25/04/2014 at 09:37

    Какво се случи на обектива, защо не си снимал?

    • 2 Borislav Kostov 25/04/2014 at 10:39

      Трудова злополука, днес ще пробвам да го ремонтирам :)

      • 3 Sedrie 25/04/2014 at 11:22

        Е, щом може да се ремонтира, значи не си го изпуснал от най-високата белоградчишска скала хаха, т.е. всичко е наред…


  1. 1 Родопи 2014 – Част II | Borislav Kostov - photography and design Trackback on 01/08/2014 at 08:26

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




Last post

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts.


%d bloggers like this: