Честита нова 2015-та година!

За изминалата година си бях поставил за цел да измина поне 10 хил. км, но почти неусетно стигнах до 19500. По груба сметка това означава около 300 часа, прекарани на седалката на мотора, или дванадесет денонощия и половина, йей! Това бе десетата ми година на две колела, а несъмнено и най-силната в това отношение. Най-после започнах да правя по-дълги преходи, заслугата за което до голяма степен е на мотоциклета и комфорта, който предлага. Всичко на всичко посетих два мотосъбора и три от петте ни страни съседки. Догодина – повече. Съседки имам предвид :)

Затворът на фотоапарата ми пък сработи 3150 пъти. Твърде малка част от кадрите биха могли да претендират за художественост, но въпреки това аз съм повече от доволен. По-важното е, че успях да си наложа ползването на огледално-рефлексния фотоапарат за снимките за спомен, въпреки всички неудобства, които крие това.

Ето и любимите ми кадри от годината:

Да, един от онези пролетни дъждове, които ме валяха на път за Горна Орховица. На следващия ден ми предстоеше първото пътуване в Родопите. Пътуване, което макар и късно, най-после успях да осъществя.

Трансфъгърашан – почти легендарният проход в Карпатите, идеята за преминаването на който се роди почти спонтанно. Не се залъгвайте по снимката – пътят действително е много живописен, особено от северната си страна, но не предразполага към динамично каране поради състоянието на асфалта.

Едно мразовито августовско утро на брега на язовир Белмекен, след като предишната вечер се върнахме от разходката си до Гърция. Мястото е наистина невероятно и със сигурност ще разпъвам палатката си там още много пъти.

Без съмнение любимият ми пейзажен кадър за годината – крепостта Enisala в Румъния. Този уикенд исках просто да отида някъде наблизо, където да прекарам няколко часа сред природата, без да бързам за никъде. Е, планът отново не бе изпълнен в първоначалния си вариант, но разходката си струваше.

Вторият най-известен проход в Карпатите – Трансалпина. Това бе най-абсурдният ден, който съм прекарвал някога на пътя! Вероятно не само за мен, а и за Сен, която прекрачи задната седалка на мотора, осъзнавайки нереалистичността на плана ми изначале, по отношение на планираните разстояния за единица време. Признавам, да замръкнем на такава надморска височина по това време на годината далеч не бе най-приятното нещо на света. Но пък с какво умиление си спомняме сега, пиейки чайче някъде на топло.

Един родопски пейзаж, заснет в края на деня, в който посетих яз. Калин. Не мислех, че ще успея да го видя още тази година. Това бе първото ми толкова дълго пътуване сам. Свободата – най-тежкият наркотик, както каза една приятелка. Свободата да не се съобразяваш с никого и да не слизаш по цял ден от мотора, освен за зареждане на гориво и снимане набързо. За тези два дни всички други мои човешки потребности бяха изпаднали на дъното на пирамидата ми по Маслоу.

А за финал една снимка, която така и не споделих никъде:

В заключение – нека новата година ни донесе още много приключения в близки и далечни страни, хиляди весели мигове и безброй усмивки!

Пазете се!

Advertisements

3 Responses to “Честита нова 2015-та година!”


  1. 1 Sedrie 03/01/2015 at 18:43

    Хо-хо-хо!
    Честита Нова Година! Радвам се, че си преодолял страха да не хабиш затвора! Ето една ползотворна година за теб, значи:)

    Здраве и много безопасно изминати десетки хиляди километри ти желая!

    И… не каза, кой води класацията при коментаторите?!

    • 2 Borislav Kostov 03/01/2015 at 20:39

      Ти, разбира се! Честито, и по-важното – за много години :)
      Благодаря за пожеланието, да ти се връща многократно,
      защото знам колко обичаш да пътуваш и ти, а освен
      това вече е крайно време да ти върна Филтърът,
      преди да е минала една година от последната
      ни среща.

      За протокола – не съм имал страх за затвора
      на фотоапарата, просто е неудобно и досадно
      изкарването и прибирането му за всяка една
      снимка. Затова и понякога карам с него на
      врата си :)

      • 3 Sedrie 04/01/2015 at 12:25

        Колкото и наивно да е сравнението – чувствала съм същото като карам колело и съм с огледално-рефлексния апарат. Да не говорим пък, ако се налага да се сменят я обективи, я филтри, ужас просто за един мързел като мен:)

        Иначе филтъра ще го върнеш, споко, аз бях забравила за него, ама добре, че си съвестен да ме подсещаш:)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: