Честита нова 2016-та!

И така, през тази година успях да се развея из Македония, Албания, Гърция, Турция, Румъния, Украйна, Молдова и Приднестровието. Покрай всичкото това обикаляне не само обогатих колекцията си от пътни карти, а и успях да изпълня целта си по отношение на пробег, а именно 20 хиляди километра. В промеждутъците пък вярната Сянка претърпя безброй промени, касаещи не само външния вид, а и практичността ѝ. Кутийката ми за секунди от своя страна запечата 1300 момента. Относително малко, но пък много различни, пъстри и незабравими:

Албания, пътят от Корча към Билищ. Още след като напуснахме границите ѝ, исках да се върна, за да я разгледам много по-подробно. Държава, в която въобще не се чувствах в пълна безопасност (особено в населените места, тъй като дори не знам местните порядки), но всичко ми бе толкова ново и интригуващо. Надявам се поправителната сесия да е по-скоро.

Рени, украинско градче, отстоящо на няколко километра от границата с Молдова, респективно и Румъния. На прибиране от най-бързото и шеметно пътуване за сезона – тръгване в 5 вечерта, пътуване до 4 през нощта, няколко часа сън, стартиране отново в 9 сутринта, каране до крайната точка, Одеса, разглеждане и пътуване отново до 4 сутринта. Е, поне неделята бе далеч по-спокойна и оставащите 500 km до Варна се изтъркаляха почти неусетно.

Троянският кон на крайбрежната алея в Чанаккале, Турция. Несъмнено едно от любимите ми места в южната ни съседка. Прибирането ни след тази снимка бе изпълнено със сериозна доза драматизъм и недоспиване, поради хардуерния проблем със Сянката, но това е в реда на нещата. Що за скука биха били тези пътувания, ако никога не се случват неща като това, които да изпитат истински волята ти на пътешественик!?

Сградата на парламента в Тираспол – столицата на Приднестровската молдовска република. Място, което далеч не е толкова размирно, колкото мислят някои хора. Затова пък тук времето просто е спряло. Разни западни туристи дори гледат на цялата страна като на действащ музей на социализма. Това бе първото ми соло пътуване за годината, което ми показа, че няма нищо толкова страшно в странстването сам.

Езерото Бъля, Румъния. Леко встрани от пътя на небезизвестното шосе, пресичащо най-безскрупулно Фъгарашката планина. Място, което просто тегли и те кара да се връщаш отново и отново. Да не говорим, че е на един отскок разстояние.

Покрайнините на Газянтеп, Турция. Утрото на деня, в който изкачих върховете на планината Немрут. Място, което пленява с гледките си, дори абстрахирайки се от културното наследство, което пази. Място, което трябва просто да усетиш. Потеглянето преди изгрев слънце ми се изплъзна, тъй като имах нужда от малко повече сън след хилядарката в километри предишния ден. Това бе най-голямото пътуване, което съм правил, при това солово. По време на тези 7 дни не просто минах над 4700 km, а и научих толкова много както за Турция, така и за себе си. Имаше от всичко и по много – както силни моменти, така и часове, изпълнени с отегчение. Не само радост от посещаването и разглеждането на толкова много нови и непознати места, а и силно желание за прибиране вкъщи. В края на всичко това не само разбрах какво е чувството да прекараш толкова дни сам на път, а и взех да гледам по-философски на доста неща.

Червеното езеро, румънски Карпати. Общо взето държавата, в която винаги мога да намеря безброй причини за пътуване. Буквално накъдето и да погледнеш, има удивително много красиви места и живописни пътища, а на всичкото отгоре и хората са много дружелюбни и англоговорящи.

След всичко това няма как да отрека, че годината бе много добра за мен. Затова и не ми се изпращаше просто така, но пък всяко начало си има и край, а и кой знае какво крие Новата?

Благодаря на всички хора, които по един или много други начини са заставали зад мен (както в преносен, така и в пряк смисъл) и всяка щуротия, която ми е хрумвала.

Обичайте се и мечтайте. Повече! По-често! И по-смело!

А на пътешествениците пожелавам много sms-и от мобилните оператори на тема цени на роуминга. Извън ЕС :)

Advertisements

2 Responses to “Честита нова 2016-та!”


  1. 1 Sedrie 01/01/2016 at 20:37

    Пу, първият коментар за 2016-а е мой! :)

    п.с. След 1 година, искаме да гледаме двойно /поне/ по-дълъг пост от към места, инфо и снимки.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




Last post

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts.


%d bloggers like this: