Напоследък Румъния се е превърнала в една от любимите ми дестинации. Идеята за това пътуване ми дойде спонтанно, докато търсех нещо интересно за снимане в радиус от 200 – 300 km от Варна, където не бях ходил преди. Случайно попаднах на снимки на крепостта Enisala и реших, че това е моето място. За този уикенд бях планирал посещение на мото събора на Къпиновския манастир, но тъй като синоптиците не вещаеха нищо добро около него, реших да променя плана.

Пътуването накратко.

Варна – Дуранкулак – Констанца – Енисала – Хършова – Фетещ – Кълъраш – Добрич – Варна, 770 km, два дни

Събота, 23 август.

Варна – Дуранкулак – Констанца – Енисала, 360 km

След дългите пътувания напоследък, беше време да направим някое по-скромно и не толкова натоварващо пътуване. За тази цел идеята ни бе да тръгнем в събота сутринта, а не както обикновено, в края на последния работен ден от седмицата. Разбира се, че не успяхме да отплаваме по план, поради реденето на багажа по мотора, което бяхме оставили за в последния момент – това, което най не обичам. Но пък ние за никъде не бързахме – чакаха ни около 270 km, а имахме цял ден за тях. Малко след тръгването от Варна направихме и първата фото спирка. Слънчогледите бяха почти толкова разочаровани от облачното време, колкото и повечето ми приятели мотористи, с които щяхме да се срещнем на Къпинажа.

До Дуранкулак стигнахме неусетно, да не кажа, че се телепортирахме. Дали заради скоростта, или заради натрупания вече тренинг, тези 100 km не ги усетихме въобще. Следва тривиалната снимка около границата.

Пътят ни продължи през Вама Веке и Втори Май, но кой би предположил, че точно днес, на тази дата, ще се озовем и тук?

В Румъния всъщност има доста населени места, носещи за имена дати. По-нататък минахме и през курорта с особено благозвучното на български име Mangalia, където пробвахме набързо пържената рибка, миди и калмари. Или поне по-добрата, месоядна, половина от четата ни :) Доволни от кулинарния туризъм, без да си даваме много зор стигнахме до..

Основен интерес за нас тук представляваше морското казино, което видяхме за пръв път през 2010-та година, когато то е посрещало 100-тния си рожден ден.

В началото на 20-ти век изящната сграда в стил Ар Нуво е посрещала богати туристи и комарджии от целия свят, акостирали на най-голямото пристанище по Черноморието, но уви. Днес някогашният символ на града стои на брега на морето и се руши без да пречи на никого. За разлика от него, обаче, площадът пред нацоналния исторически и археологически музей е преминал през сериозна метаморфоза.

От асфалтирана улица с широка отбивка за автобуси той се е превърнал в голям спретнат площад с много пейки за туристите, пожелали да се потопят в историята на града. Похвално! На север от Констанца продължихме към Мамая и селцето Corbu, което според картата ни на български се нарича “Малък гаргалък“. Невероятно. Наистина ли румънците имат в езика си думичка, означаваща подобно нещо!? И как ли е на румънски “Голям гаргалък“!? :) Малко преди Istria видяхме табела, сочеща пътя към развалините на античия град Histria. Единствено Сен се престраши да ги разгледа. По нейни думи не са особено интересни, а и предвид пътя до там, аз също не бих ви ги препоръчал. Връщайки се на главния път и продължавайки още на север, се натъкнахме и на един от най-преекспонираните пейзажни сюжети, може би затова и не му обърнахме особено внимание.

А по някои пътища тук човек попада в сюреалистични картини. Имам чувството, че и цял ден да карам по такъв път с дръвчета от двете страни, няма да ми омръзне. Няма и да се усетя, ако в един момент започнат да се повтарят…

Малко след това в далечината пред нас се разкри крепостта Enisala. Дори да исках, не можех да скрия ентусиазма си, така че веднага след тази снимка забързахме темпото.

Построена в края на XIII век, за да бъдат контролирани пътищата, пресичащи района, могъщата й осанка и до днес стои на върха на хълма. Този път бях проверил дори началото и края на т.нар. golden hour, преди да дойдем тук, при все, че това няма чак такова значение, когато си решил да прекараш цялата вечер и цялото утро на мястото, където ще снимаш.

Пътят към крепостта е перфектен, трябва да се внимава единствено на един остър завой преди нея, тъй като той се пада на възвишение на пътя.

Стигайки до бариерата долу, паркирахме мотора и се запътихме към крепостта, за да я разгледаме отвътре. Таксата за вход бе символична, както й поддръжката, която се извършва.

Преизпълнихме плана си, пристигайки в покрайнините на крепостта малко след 17 ч. След като я разгледахме отвсякъде, се спуснахме до близкото селцето със същото име, за да си вземем нещо за хапване, и, разбира се, диня :) Не ме питайте как се вози такова нещо на мотор, важното е да си мотивиран. Правили сме го неколкократно, дори по Аспаруховия мост във Варна, с по-голяма диня. Веднага след това се върнахме обратно горе, където смятахме да прекараме и нощта. Слънцето вече беше започнало да се скрива зад плътните облаци на запад и беше станало време за снимки.

IMG_8307

Със трите си хексагонални кули, тази крепост е единствената по рода си в цяла Добруджа.

Съществуват редица теории относно това, чие творение е, една от които гласи, че е българска.

Този ракурс сякаш ми допадна най-много, така че след тестовите кадри за определяне на експонацията, завих неутралния филтъра на обектива (освен CPL-а и градиента, разбира се), за да направя няколко по-дълги експонации.

Не останах очарован от резултата, тъй като светлината тази вечер не бе особено интересна, заради облаците, възпиращи слънчевите лъчи. От една страна исках облаци, но от друга – не такива и движещи се не в тази посока, а срещу мен, за да се размажат по-ефектно :) След тази снимка се запътих към Сен, когато пред себе си видях човек с парашут, прострян на земята. Не можете да си представите удивлението ми – помислих, че току-що е кацнал, а аз дори не съм го забелязал.

– Dude, how did you come here?
– I came with my car :)

А, добре – викам си. Заприказвахме се, оказа се, че можем да си говорим и на български. Дядо му е бил българин, баща му също го е научил на български. Докато лафехме, вятърът издигна парашута му и той продължи с опитите си да осъществи една от най-старите мечти на човека.

Бях скептично настроен, но секунди по-късно той наистина се издигна над земята!

Тогава точно и честотата на пиукане на пиукащото му устройството триумфално се увеличи. Ех, че готино :) Искам и аз такава джаджа, която да ми подсказва кога да ми е готино, в случай, че съм се унесъл твърде много в мислите си. След няколкоминутен полет от негова страна и десетки щраквания на затвора на фотоапарата от моя, той се отказа да лети повече за деня и тръгнахме заедно към Сен. Руди беше дошъл там с приятелите си и имаха намерение да преспят на палатки в близката горичка. Нашият план бе да спим на метри от асфалтирания път, водещ до крепостта, но след бързо съвещание със Сен, решихме да се присъединим към скромната им компания. Докато летецът прибираше парашута си, аз направих още една дълга експонация, но с тревички на преден план, вместо скали.

След като опънахме палатките, задружно последвахме примера на Деян Неделчев и отидохме да съберем съчки за огъня. Дърва за горене и без друго нямаше наоколо :) И така, огънят беше вече напален, когато с почти всяка пора на кожата си усетихме, че основният ни проблем тази вечер ще бъдат тукашните комари – оказаха се по-големи кръвопийци и от адвокатите. Не бяха едри, но изключително лукави. Хапеха дори през дебелите ми дънки.

След като почти ритуално принесохме в жертвоприношение беззащитната диня и изучихме езиковите особености на румънския и българския език, започвайки, разбира се, от мръсните думички, по-голямата част от компанията реши да се разходи нагоре по баира, за да се насладят на гледката оттам. След като се завърнаха, аз и Сен отидохме отново до крепостта, този път за да направя някой и друг опит за нощни снимки. За целта дори обрахме челниците на цялата дружина. Оказа се, че там върлуват дори още по-коварни комари! Макар снимката да не е нещо особено, я прилагам, за да знам защо още имам белези по тялото :)

« към пътеписите   |   към втората част »

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: