Това е най-непланираното пътуване, на което сме тръгвали. Не само, че нямахме достатъчно време да се възстановим от последната разходка в Румъния, но дори не си бяхме изчистили слюдите на каските. Нахвърляхме маршрута набързо, за което отново ни помогна Ина, наредихме багажа на мотора и зачакахме утрешния ден.

Планираният маршрут.

Варна – Златоград – Керамоти – о. Тасос – Кавала – яз. Белмекен – Пловдив – Троян – Варна, 1650 km по километраж, три дни и половина. Действителният маршрут, респективно и пробег, леко се различава от планирания, но това се дължи на наша грешка в навигирането :)

Четвъртък.

Варна – Бургас – Стара Загора – Кърджали – Добромирци, 450 km

Този път тръгнахме от Варна привечер, след 18 ч. Пътят до Бургас отдавна ми е доскучал, затова пък по магистрала Тракия не бях карал никога. Не, че е нещо особено, но пък позволява да се кара по-бързо, дори по тъмно. А това бе твърде важно за нас в случая, тъй като още преди да стигнем Ямбол се беше смрачило. След като слязохме от магистралата край Стара Загора, трябваше да намалим темпото. Все пак не знаехме какво ни очаква по тези пътища. Първата изненада също не закъсня – село Бъдеще и емблематичната му табела на изхода. Пристигайки в Кърджали, видяхме табелите за археологическия комплекс Перперикон. Честно казано до този момент само бях чувал за него, но не знаех къде точно се намира. Замислихме се дали да не преспим някъде там, за да можем на сутринта да го разгледахме, но преценихме, че няма да имаме време за всичко, запланувано за другия ден, така че го подминахме. От Кърджали надолу към границата пътят е перфектен – сравнително прав и с чудесна настилка. Беше станало късно и вече търсехме място, където да нощуване. Минахме през още едно селце с интересно име – Самодива. Бхме сигурни, че няма да оставаме там за през нощта :) След още 10-тина километра решихме, че сме достатъчно далеч от самодивата и същевременно достатъчно близо до набелязаната ни за деня цел. Не искахме да разпъваме точно до пътя, но в краен случай щяхме да направим именно това. За късмет, обаче, отляво видяхме една голяма скала, зад която се оказа, че има полянка. И така, след около 450 km за деня около 2 след полунощ вече градяхме дома си. Не беше зле като за начало на пътуването :)

Петък.

Добромирци – Ксанти – Керамоти – о. Тасос, 350 km

За пръв път ми се случва да бъда събуден от воя на високоговорителите на джамия, при това в 5 сутринта. Много неприятно, поне за мен, особено след подобна тежка вечер. На Сен, обаче, й хареса, заради носталгичните асоциации, които породи у нея. Така или иначе имахме нужда да поспим повече и дремнахме още малко, докато слънцето не ни изгони от палатката. Станахме, поосвестихме се, събрахме катуна и се отправихме към гръцката граница. Оказа се, че сме били малко преди началото на с. Добромирци, а няколко километра по-нататък стигнахме до табелата за тъй бленувания предишната вечер Златоград.

Най-южният град в България, носещ това благозвучно име, се оказа много красив и приветлив, а малко по-нататък се намира и самото ГКПП:

Минахме почти транзитно и се впуснахме по тесния път, лъкатушещ из гръцката част на Родопите.

Почти неусетно стигнахме до Ксанти. Оттам обаче, за да стане по-интересно, сбъркахме посоката и се качихме на магистралата за Комотини. Звучи почти като Керамоти, все пак :) В един момент се усетихме, че нещо не е наред, и спряхме на една бензиностанция. Там се заприказвахме с един италианец, който тръгнал с моторетката си (Kawasaki ER5) до Кападокия и вече се връщаше към Италия. Оптимист, аз едва ли бих тръгнал на подобно пътешествие с едва 500-кубиков двигател между краката си. След като разбрахме грешката си, се върнахме отново на магистралата, но в обратната посока. Объркването ни коства 50 km в едната посока и две пътни такси, но по-ценно беше изгубеното време. Минавайки покрай друга крайпътна бензиностанция, след като слязохме от магистралата, видяхме на едно табло, че температурата е 39 градуса. Това обясняваше защо се чувствахме така. Бърза снимка преди Керамоти.

След като ни се размина да се повозим повозим на ферибот по Дунава, сега предстоеше да го сторим по егейско море. А ето го и нашият транспорт в целия му блясък  –

Отдалеч островът изглежда огромен, но в действителност обиколката му по асфалт се оказа едва 90 km.

Ето, че след около 20-минутно плаване най-после пристигнахме на острова. Без много да му мислим поехме по хубавия път надясно в търсене на плаж.

Оказа се лесна задача, а и попаднахме на почти безлюден такъв. Откога мечтаехме за нещо такова!

След като се освежихме в кристално чистата вода на егейско море, потеглихме да разглеждаме острова. Пътят е панорамен и има много за гледане, но предвид времето на деня, снимките нямаше как да се получат особено интересни.

По пътя за следващата ни спирка – Theologos – попаднахме на безстопанствени смокинови дървета, които гостоприемно ни предложиха плодовете си. В покрайнините на селцето искахме да разгледаме водопада,стария път и моста, но стигнахме само до пътя и моста, а време за водопада не ни остана.

След като се върнахме обратно на пътя, оконтурващ острова, започнахме да се оглеждаме за място за палатка. И този път нямахме късмет, защото отново се лутахме в търсене дълго след залез слънце.

Събота.

Тасос – Кавала – Г. Делчев – Якоруда – Белмекен, 300 km

Искахме да се изкъпем още поне веднъж в примамливо пробляскващото море. Оказа се, че тъкмо до лагера ни има пътечка до плажа, така че събрахме всичко, за да сме готови за тръгване, и се спуснахме надолу. И като казах, че водата тук е много бистра, наистина го имах предвид.

По обяд решихме, че е време за тръгване, още повече, че не си бяхме записали часовете на тръгване на фериботите, така че се отправихме отново към пристанището. Този път фериботът беше натоварен до краен предел и хората едва успяваха да минават между автомобилите, за да стигнат до своя.

Следващата ни планувана спирка бе Кавала. Пътят дотам е много приятен, спряхме само в едно малко селце, за да се порадваме на палмите.

А в Кавала беше доста по-красиво, отколкото очаквах. Още с влизането в града пред нас се разкри гледка към неговия символа – акведукта Камарес.

Тук вече той се вижда в пълния си блясък. Построен през XVI век от Сюлейман Велики върху руините на стара крепостна стена, той съдържа 60 арки в четири различни размера, най-голямата от които е високата 52 метра. Основната му функция била да снабдява града с вода от близките планински потоци.

И отново акведукта, но погледнат в друг ракурс. А само като си помисля каква борба с килограмите на моторетката падна, докато я закарам толкова високо по тесните и наистина стръмни в тази част на града…

Без да се бавим повече тръгнахме в посока ГКПП Илинден. Малко след Кринидес случайно попаднахме на тези руини на древния град Филипи, построен от Филип Велики, баща на Александър Македонски. За съжаление бързахме и нямахме време да разгледаме отблизо.

Подминахме Drama, а от Prosotsani пътят нататък е невероятен, а гледките към планините и полята също си струват.

Следва стандартната снимка пред ГКПП-то за спомен.

« към пътеписите   |   към втората част »

Advertisements

4 Responses to “На гости на Егейско море – Част I”


  1. 1 Sedrie 29/08/2014 at 09:17

    Еми, Бор, явно имаш доста свободно време напоследък, след като не ме чакаш, за да ми върнеш филтъра:))))


  1. 1 На гости на Егейско море | Borislav Kostov - photography and design Trackback on 29/08/2014 at 00:05
  2. 2 Честита нова 2015-та година! | Borislav Kostov - photography and design Trackback on 03/01/2015 at 15:44

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: