По-интересна е историята на този монумент, изобразяващ руския император Павел I, три коня и огромен портокал, върху който са изваяни трите най-известни сгради на града.

Причината за създаване на статуята е, че през 19-ти век именно портокалът е спасил града. След като императорът прекратил финансирането на строежа на пристанището, местни търговци му изпратили 3000 гръцки портокала, които по това време се смятали за екзотичен плод. Този жест накарал владетеля да размисли и строежът продължил. В резултат Одеса процъфтяла.

А последното, което очаквах да видя тук, бе чопър на базата на Иж. Признавам, изненада ме много приятно.

Следващата ни спирка бе пред вeличествената сграда на операта, където се бяха събрали орди абитуриенти.

И най-после – това, за което бях тръгнал.

Това е един от най-големите и най-старите все още съществуващи пазари в Европа. Именно поради това е и една от атракциите на града.

Когато влезете в сградата с рибните щандове, ви посреща статуята на леля Соня. Според поверието, можете да дръпнете котката за опашката и да пуснете някоя монетка в торбичката на жената, за късмет :)

След като разгледах всички щандове и купих няколко вида сушена рибка, се отправих на кратка разходка навън. Вниманието ми много скоро бе привлечено от сергия със свинско месо и… кожа! Даа, като тази на Трансфъгърашан :) Грабнах два свитъка и се отправих към Лили, която ме чакаше до мотора.

Вече бяхме огладняли, затова почнахме да си търсим някое уютно местенце, където да опитаме нещо от традиционната мес(т)на кухня.

След известно лутане из града тъкмо възнамерявах да паркирам на тротоара срещу набелязаното заведение, когато ни заприказва една мадама с въпроса дали имаме нужда от помощ. Оказа се, че също е мотористка и помислила, че сме дошли специално за мото фестивала. За който разбрахме именно в този момент… Готино е някак, в такива моменти се чувстваш наистина като част от тази огромна общност от хора, без значение от други различия. Жената предложи дори да ни приюти за през нощта, ако имаме нужда, но се налагаше да откажем. Одеса – Варна на един път щеше да ни дойде „малко“ вповече. В края на разговора тя ни даде телефонния си номер, в случай, че променим решението си.

След като опитахме традиционните за страната вареники и борщ, който за мое огромно разочарование беше без зеле, дойде време да потегляме. Колкото и да ми се искаше да отидем на мото феста, се наложи поне този път да се вслушаме в здравия разум и да поемем лека-полека обратно по пътя към Измаил. Останаха много неща, които не успяхме да видим в града, включително прословутата сграда с една стена, но кой знае? Някой ден може да стигнем и до тях.

Въпреки плановете ми този път да пристигнем към 2-3 в хотела, отново акостирахме малко след 4, подпявайки си на ум припева на неувяхващата песен „Нашият път“ на Ахат.

Неделя.

Измаил – Галати – Енисала – Констанца – Варна, 496 km

Този път за малко да се успим, предвид плана ни за по-спокоен ден. След като напуснахме хотела, се отправихме към близката бензиностанция, където се срещнахме с наш сънародник, пътуващ служебно към Херсон. Разказа ни доста неща за страната, както и за хотела, в който бяхме отседнали. Екипирахме се за път и поехме към границата.

Минавайки покрай лиманското езеро Ялпуг, не се въздържах от спиране за снимка.

Тук пътят привидно не бе толкова лош. Привидно, докато след един завой не ни изненадаха огромни кратери, непосредствено след доста дълъг участък с добър асфалт. В резултат на това дясната дисага се откачи и се върнахме да събираме багажа си покрай пътя, но не позволихме това да помрачи настроението ни.

Бях се зарекъл, че няма да снимам дупките, не за това бях тръгнал, но след инцидента с дисагата вече не издържах.

За капак на всичко започнах отново да се замислям за големите ендура и най-вече немските такива, но пусто сърце – не трае. Да се качиш на грозен мотор. Все едно да се хванеш с някоя непривлекателна жена. Да, може да е супер фукционална, но като не ти е кеф да излезеш на разходка с нея… :)

Ето и един от шедьоврите на местните тунинг майстори, заради който дори направих два обратни завоя.

Малко по-късно стигнахме до „табелата” на Рени. С ударение на „И”.

Никога не бях предполагал, че точно това женско име би породило у мен толкова топли чувства. Край, този адски тормоз над клетата Сянка щеше да приключи съвсем скоро.

Малко след като подминахме градчето спряхме на последната бензиностанция преди границата. Оказа се, че не можем да заредим за 23-те гривни, които ни бяха останали, така че ги конвертирахме в студен натурален сок. Докато ‚пазарувахме‘, се заприказвахме с жената, която работеше там. Разказа ни как е било преди в страната, кое се е променило и още куп интересни за нас неща.

Това е пунктът, на който трябваше да си оправим документите за излизане от страната. Тъй като ми бе първо използване на международен паспорт, не знаех каква точно е процедурата, и понеже никой не ни даде знак да спрем, минахме почти транзитно.

В резултат на това започнаха проблемите ни на границата с Молдова. След като жената, проверяваща паспортите, забеляза, че ни липсват печатите за излизане от Украйна, привика свой колега, който пък привика мен насаме в една стая.

След като ме попита защо нямаме печати, защо не сме спрели на пункта по-горе, дали съм бил в затвор, какво работя и т.н., ми връчи документите и нареди да се върнем обратно горе, за да си оправим нещата.

Горе пък ни посрещнаха с топли обятия. И за щастие друг репертоар от въпроси – дали знам правилника за движение, защо не го спазвам и т.н. Човекът ми обясни, че сега ще трябва да състави протокол, да заплатя „штраф“ в банката и едва тогава да продължим нататък. Окей. Какво друго можех да му отговоря!? Каза ми да мина и да оправя печатите на съседните гишета, след което да изчакам отвън. Пет минути по-късно за всеобщо щастие бе „размислил“ и ме покани отново в канцеларията. Стоеше прав в средата на стаята, аз почти до вратата, а на вратата пък беше колежката му.

– Что мы будем делать? Протокол составим или решать вопрос другим способом?

Какво можех да отговоря!? :)

– Решим по другой способом.
– Хорошо – отвори чекмеджето на бюрото си – оставьте в ящике.
– Сколько нужно?

– Сколько вы решите.
– У нас гривни нет, само румънски леи…

Тогава се присетих за двете банконоти по 5 долара, които бях купил преди това пътуване именно за такива ситуации. Жалко, че ги бях прибрал на едно място. Извадих ги и запитах:

– Одна можна?

Този едва се сдържа да не се разхили на наглостта ми, но запази самообладание и показа с показалец и среден пръст “V”. Оокей…

На тръгване от пункта се разминахме с двама GoldWing-ъри. Едното всъщност бе F6B, което на живо изглежда дори още по-впечатляващо, отколкото на снимки.

Вече бяхме отново на границата с Молдова. Същата жена се зае с нас, попита ни дали всичко вече е окей и взе паспортите ни. Докато стоеше в кабинката си, ме попита:

– Сколько штраф заплатили?

…е сега ме хвана…

– Я не знаю, я имел деньги в…

Докато се усетя какви ги говоря, с идеята, че уж съм бил афектиран и не съм гледал колко съм дал, тя кимна разбиращо и прекрати бутафорната ми актьорска игра. Явно това е тайният въпрос, за да знае да си иска процент от украинските си колеги :) След този грандиозен финал на целия цирк, в който изпълних главната роля, жената ни върна паспортите и продължихме по пътя си доволни, че това е приключило. Не ми се мисли какви проблеми можехме да имаме, ако трябваше наистина да заплатим глобата с украинска валута в кеш и колко време, освен пари, би могло да ни коства всичко това.

Viva la corrupción!

На границата с Румъния вече нямаше какво да ни изненада. Влизахме в ЕС, йей!

От Галати хванахме ферибота, за да прекосим Дунава и да продължим по пътя си към Тулча.

Посрещнаха ни всички тези прекрасни пътища, виещи се сред всичката тази зеленина. Почувствах се толкова „у дома си“.

Вече дори започнахме да се разминаваме с колеги пътешественици на малки групички.

Минавайки през Исакча, се натъкнахме на местен карнавал. На сцената пред общината имаше театрална пиеска, а всички деца бяха с изрисувани лица.

Следващата ни спирка бе край крепостта Енисала, за която бях разказвал в един предишен пътепис.

Мястото ми е много любимо, затова и исках да минем оттук, макар и много набързо.

Направихме и кратка разходка в Констанца, най-вече заради Казиното, което Лили не беше виждала.

С това си темпо пристигнахме във Варна около 11 вечерта. Доста по-добре от 4 сутринта, все пак :)

Резюме.

Както видяхте на снимките, пътищата в тази част на Украйна са прекрасни. Съвсем спокойно можете да поддържате 50, на места дори колосалните 60 km/h, извън населените места. Като се замисля – и аз не бих пуснал Google street view в задния си двор, ако той изглеждаше така.

По-важното, обаче, е човек да пътува, а не да слуша този и онзи. Не вярвайте на всичко, което ви казват или четете в медиите! Струва си да идете и да разберете за себе си как стоят нещата на дадено място. А обикновено най-интересни са местата, за които мненията са противоречиви.

Предвид, че разходът ми на гориво бе с близо литър по-нисък от обикновено, останах с впечатление, че горивата в Украйна са по-качествени от нашите в България. Това може би се дължеше и на по-ниските поддържани скорости, но не ми се вярва. Освен това цената на бензина към този момент е 20 гривни за литър, или 1.80 лв.

За пореден път се убедих колко фиктивни, всъщност, са границите и как природата и хората се изменят много по-плавно на географските карти.

Този път се разминахме без магнити, но пък добавих още една пътна карта в колекцията си.

« към първата част   |   към пътеписите »

1 Response to “Среднощни авантюри – Част II”


  1. 1 Sedrie 05/06/2015 at 15:25

    “Уан долар! Ноу мъни, ноу хъни!” както казваше Вини пух, сиреч руският мечо Пух и завършваше с “Факинг енимъл!”


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




Last post

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts.


%d bloggers like this: