Това е едно пътуване, за което мечтаех още от времената, когато търкалях доброто старо MZ и се радвах истински на преходчетата си от по 100-150 км до някой мото събор. Тогава тези пътувания бяха съпроводени с какви ли не приключения по пътищата, произтичащи най-вече от чисто технически причини, но важно беше желанието. Измъкване от ситуациите винаги се е намирало. Освен това отдавна слушах от един приятел моторист колко хубаво е в Родопите и как всяка година ходи по няколко пъти там, но поради едни или други причини на мен все не ми се отдаваше възможността да си го причиня. Това обаче се промени. Планът бе обрисуван набързо и пристъпихме към действие.

Накратко:


Сумарно – 1515 km за 3 дни и половина.
Същинска част (Пловдив-Пловдив) – 600 km.

Четвъртък.

Варна – Горна Оряховица, 220 km

Тръгването бе в края на работния ден. Бях нагласил багажа на мотора от предишната вечер, така че оставаше само да се екипирам и да завъртя ключа. Този маршрут ми е ужасно досаден, защото съм го изминавал безброй пъти, а и немалка част от него е магистралата между Варна и Шумен. Затова пък този път времето реши да се пошегува като ме понамокри малко.

Обичам тези летни дъждове, които първо те измокрят до кости, а след това те оставят да се ветрееш и съхнеш пътьом. Част от удоволствието от карането на мотор. Никога и към нищо не можеш да останеш безпричастен. Длъжен си да го усетиш. В моя случай – три пъти. Тъкмо си помислих, че приключи и ще изсъхна, но не – влязох под следващия облак. Така или иначе след втория път вече спря да ми пука. Поне от Търговище нататък слънцето ме обля с лъчите си и така чак до Горна.

Петък.

Горна Оряховица – Гурково – Калофер – Пловдив – Ненково – Кърджали – Ардино, 400 km

След като свърших най-важната работа, заради която трябваше да се прибера в Г.О., остана да навестя набързо един приятел в Търново, преди да поема към Пловдив. Бях запланувал минаване през Шипка, но в краткия разговор с него той ми препоръча да мина през Хаинбоаз. Че защо да не променя плана си в последния момент!? И без това отдавна се канех да мина този проход отново, а и пътят през Шипка отдавна ми е омръзнал. Проходът е ремонтиран наскоро, поради което настилката е добра, разполага с три ленти и като цяло позволява по-бързо каране, което пък пести време. Докато го минавах, се замислих, че последно съм бил там с гореспоменатото MZ преди повече от 6 години, вероятно пътувайки за старозагорски мото събор. С излизането на подбалканския път дойде ред на друг познат участък, а именно пътят до Казанлък. Оттам до Калофер няма нищо интересно, но след това дойде ред на няколко много приятни завоя. Нататък до Пловдив пътят е прав и не по-малко скучен.

Макар и по-трудно от предвиденото, се намерихме със спътницата ми в Пловдив, пренаредихме багажа, обсъдихме плана набързо и дойде време за същинската част от Пътуването. До Асеновград трафикът беше ужасен, но това приключи веднага, щом се отделихме по пътя за Кърджали. Малко след това започна и новият асфалт с приятните завойчета. В областта повечето общински пътища са в много добро състояние.

От село Комунига се отделихме от главния път за Кърджали, за да минем около язовир Боровица и язовир Кърджали. Започна интересната част, която си струваше да бъде уловена в снимки.

По тези пътища трябва да се внимава най-вече заради пясъците по завоите. Все пак не искате да полетите надолу само, за да влезете по-бързо в някой завой.

Покрай пътя има безброй много чешми и вризовете, така че няма да останете жадни.

Лека-полека с непрестанни фото спирки стигнахме и до мястото си за обяд. За да се доберем до там обаче се наложи да излезем от правия път.

Упражнението обаче си струваше – и най-скъпите ресторанти не могат да предложат такава панорама и простор.

След това се върнахме към пътя и продължихме, докато отдясно на нас се показа язовир Боровица.

Красивите гледки се откриваха зад всеки следващ завой по тесния път.

 

По-нататък пред нас се откри и гледката към язовир Кърджали. Бяхме решили, че ще пропуснем “Фотографския завой” този път. Все пак се падаше от другата страна, а нямахме толкова време, за да обиколим навсякъде.

Както и самият град Кърджали.

След кратко обикаляне и чудене си набавихме провизии и животоспасяващи течности за края на деня и продължихме в посока Ардино. Пътят и тук беше наситен с безброй завои, доставящи невероятно удоволствие за душата. Нейде тук се роди и идеята за коефициента на кеф при каране на двуколесно, отчитащ сумарния ъгъл на завоите, дължините на дъгите и разбира се – радиусите : ) Все пак кой нормален човек измерва пътуването си в изминато разстояние? На пристигане в Ардино тъкмо се свечеряваше, така че разменихме две думи с няколко човека и след като ни увериха, че ще можем да слезем до Дяволския мост безпроблемно, запрашихме право натам. Все още бях скептично настроен за офроуд частта, която ни очаква, предвид това, което ми беше казал един приятел, но всъщност не беше чак толкова трудно. Лошото беше, че вече се стъмни и разчитах само на фара си, който не ми даваше достатъчо информация за това къде пръстта е суха и къде мокра и размекната. Освен това постоянно разминавахме групички туристи, от които в последствие разбрахме, че са тръгнали чак от Видин. Не разполагаха дори с фенер или челник, но явно бяха твърдо решени да стигнат до крайната си точка, което е най-важното.

Отдавна ми се искаше да посетя това място, но не предполагах, че на живо е дори още по-величествено. На снимките винаги ми е изглеждал по-малък. Нямаше смисъл да снимаме, предвид техниката, с която бяхме тръгнали, както и липсата на статив, затова го разгледахме, осветявайки го с челник, запалихме си огън и си спретнахме вечеря.

Хлебец, домат от с. Крушето, нарязан по дюлгерски, бири и мезе. Дори не предполагах, че в багажа си носим покривка, купичка и чаши! И всичко това на фона на музиката на Булгара. Няма такова блаженство.

« към пътеписите   |   към втората част »

0 Responses to “В полите на Родопа планина – Част I”



  1. Leave a Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: