Неделя.

Турну Северин – Голубац – Ниш, 385 km

Тръгвйки от хотела малко преди обяд, приятно отпочинали, се запътихме директно към границата. Вече нямахме търпение да видим Железни врата – най-голямата речна клисура в Европа.

Наближавайки ВЕЦ-а, носещ същото име, реших да снимам, затова спряхме. Отидох при най-близкия униформен, за да попитам дали е разрешено, а той ми посочи знака, пред който всъщност бяхме паркирали – без да го забележим. След кратки увещания все пак ми разреши да направя един (1) кадър.

Железни Врата 1 е най-големият язовир на Дунава, а този ВЕЦ е един от най-големите в Европа. Той е Румънско-Сръбска собственост и е окончателно завършен през 1972 година.

Продължихме напред, за да разберем, че сме подминали отбивката, водеща към границата. А пътят от румънската страна на реката беше тооолкова привлекателен…

Дори бях направил един маршрут, който включва и двата пътя – румънския и сръбския, виещи се край Дунава, но това щеше да ни отнеме твърде много време, затова карахме по вече утвърдения от Сен план.

Пътят между двете граници изглеждаше така:

Когато стигнахме до средата, се оказа, че движението е спряно в двете посоки, тъй като два крана вадеха боклуци от реката, вероятно попаднали там вследствие на скорошните наводнения. Леко се изнервих, тъй като нямахме представа колко време ще изгубим, но пък можех да направя още снимки.

Още преди да прибера фотоапарата в раницата, работниците дръпнаха заграждението от пътя и пуснаха движението. И ето ни вече в Сърбия.

Поради непредвидените нощувки в Румъния очаквахме с огромно нетърпение тук освен табела да ни посрещне и бензиностанция, но за съжаление това не се случи.

Така изглежда Румъния, погледната от едно от малките мостчета, по които минаваше пътят ни.

За наводненията тук бяхме разбрали малко преди да тръгнем, но не предполагах, че положението е чак такова.

Първото нещо, което искахме да видим тук, бе манастирът Мракония.

Тук до 1967 г. е имало друг манастир, който е бил потопен при построяването на ВЕЦ-а. Според някои източници, когато нивото на реката е достатъчно ниско, останките му все още могат да бъдат видяни.

Всъщност, сърбите далеч не са толкова тъпи, за колкото ги смятат някои. Вместо да градят забележителности, те просто строят беседки, гледащи към съседските. Спряхме на една от тях, за да се порадваме на красивата гледка, да направим снимки и да хапнем набързо.

А Сянката за пореден път се беше доказала като същинска офроуд машина, което си личи по радиатора и двигателя й. И никой не може да ме убеди, че с Africa Twin, Varadero или каквото и да било ендуро ще ми бъде по-лесно да преборя калта, в която нагазихме :)

Малко след това иззад ъгъла се показа и 40-метровата скулптура на лицето на Децебал – последният дакийски цар, водил войни с римските императори Домициан и Траян.

Оформянето й е финансирано от румънски милионер и е отнело цели 10 години – от 1994 до 2004. Същият е предложил на сърбите да изваят лицето на Траян върху някоя от скалите от отсрещната страна на Дунава, като това би символизирало последния сблъсък на владетелите през 105 г., при който Децебал бива разгромен, а дакийското царство завладяно от римската империя. Идеята, обаче, не е приета присърце.

Продължихме по маршрута си, а бензиностанции все още нямаше. Карайки на изпарения, стигнахме до Милановац – как може първата “бензинска станица“, както те ги наричат, да бъде на цели 30 km от границата!? Очевидна липса на предприемачески дух у местните бизнесмени.

За сметка на това красотите покрай пътя не спираха да ни впечатляват и за миг.

Освен това, минахме през безброй дълги и неосветени, но добре обезопасени тунели. По-интересна, обаче, е самата клисура.

А малко след горната снимка се завърнах и към макро фотографията! Както се и очакваше, не постигнах особен успех, гонейки земната пчела в полет, но пък опитът си струваше :)

Дори не предполагахме, че сме толкова близо, и че след завоя ни очаква това:

С приближаването крепостта Голубац изглеждаше все по-вълнуващо.

Преди да влезем, преминахме през това мини тунелче, което ме впечатли с цветовете и релефа по стените си.

А за да прекараш оттук прицеп е нужна невероятна концентрация и сила на духа. Става въпрос буквално за милиметри и явно доста шофьори преди този не са били толкова прецизни, което си личеше по надлъжните резки по арките.

Крепостта е наистина очарователна. Снимките не успяват достатъчно добре да отразят нейната грация и атмосфера. Името “Град на гълъбите“ действително подхожда на светлата й цветова гама, високите кули и плавните извивки на стените.

Най-характерното за нея, може би, е потопената кула.

А така изглежда румънският бряг, погледнат от едно от прозорчетата й.

И за финал едно бързо с елфи преди да потеглим нататък.

След разглеждането на крепостта, продължихме към Велико Градище. А на много места в Сърбия спирането за престой и паркиране е забранено не само върху платното за движение, но…

Там, освен, че разговаряхме на английски с един младеж, за да ни упъти, си набавихме и пътна карта на страната. Ей така, за всеки случай.

Подминавайки Пожаревац, по-натам стигнахме и до магистралата за Ниш. Светлината бе приказна – черни облаци от изток и залязващото вече Слънце от запад.

Към 21 ч. местно време (22 ч. българско – едва на следващата сутрин разбрахме, че сме в друга часова зона) слязохме от магистралата, плащайки съответната такса за пропътуваното разстояние.

И ето ни на влизане в Ниш, където възнамерявахме да пренощуваме.

Сравнително лесно намерихме хостел на нормална цена, в който ни настаниха сами в стая с 4 двуетажни легла. Спали сме по какви ли не места, но подобно нещо не ни се беше случвало.

Понеделник.

Ниш – Пирот – София, 180 km

Нишката крепост бе първа в списъка ни за деня, така че след като напуснахме хостела, се запътихме право към нея.

Това е една от най-големите и добре запазените крепости в централната част на Балканите. Тя датира от 18-ти век и е с османски произход.

Предвид забраните за паркиране и легендите за злите сръбски служители на реда, нямах никакво намерение да оставям мотора безнадзорен, затова и този път само Сен успя да се полюбува на крепостта отвътре. Отвън е красива, но мен поне не успя да ме впечатли. Крепостта, де.

След нея искахме да видим Челе кула. Според това, което бяхме чели за нея, тя представлява кула, в стените на която са били зазидани близо 1000 черепа на въстаници, паднали в битката за Чегар през далечната 1809 г. Понастоящем тя се намира в малък параклис, който е бил изграден, за да я опази от набезите на времето. Така или иначе не успяхме да я видим, тъй като понеделник е почивният ден на обекта.

Тръгнахме от Ниш със смесени чувства – градчето е интересно, но все пак усещането, което носи, е малко или много балканско. След като излязохме от града минахме през Нишка Баня, откъдето поехме по левия път, минаващ през националния парк Сичевска клисура. Това е едно от онези места, яздейки през които се чудиш над кое да концентрираш вниманието си – перфектния път, изпъстрен с безброй завои, или неповторимите природни красоти.

Покрай живописния път лъкатуши и реката Нишава, на която е кръстен Ниш. Тук шосето прорязва високите, почти отвесни, скали на 13 места, а малките тунелчетата, напомнящи дупки в швейцарско сирене, нямат имена, а просто номерца. За по-лесно, навярно.

Малко по-нататък, след като преминахме през горната част на клисурата, вниманието ми бе привлечено от това бижу, зарязано пред къща отстрани на пътя.

Американски Ford Galaxie 500 от 60-те години на миналия век. Винаги ме обзема яд, когато видя старо и сравнително рядко возило, застигнато от подобна зла участ.

Нататък до Пирот пътят също е хубав и приятен за лежерно круйзване.

И ето ни в Пирот – градчето, на чието име е кръстена улицата, на която прекарах детството си. Още с влизането си зърнахме крепостта “Момчилов град“, която всъщност осмисляше посещението на града. Указателни табели не бяха нужни – след няколко завоя вече се бяхме паркирали пред входа й.

Това е българска крепост от 14-ти век, чиято архитектура е много близка до тази на крепостта “Баба Вида“ край Видин. Оказа се, че е оставена на произвола и никой не се грижи за нея. А би могла да бъде едно много по-красиво и приветливо място, ако не беше зарината с боклуци отвъд високите си стени. Това уби всяко желание за снимане у мен, дори на живописния ров, пълен с вода, който я опасва.

След разглеждането на крепостта, поехме директно към границата.

Минахме бързо, тъй като трафик нямаше, и продължихме по двулентовия път към столицата на Родината.

Малко преди да навлезем в пределите й, съвсем случайно се натъкнахме на Route 80.

Мотористите знаят за какво става въпрос. Докато хапвахме, заваля ситен дъжд, който не успя да ни мотивира да побързаме. Ако трябва да бъда честен – не останах очарован от шкембе чорбата, но пък атмосферата е толкова приятна, че си струва посещението. Междувременно доста по-мрачни облаци се бяха устремили към нас, напомняйки, че е време да се прибираме.

Оказа се, обаче, че маршрутът ни минава точно покрай мото къщата на Дани Американеца. Всъщност, за ужас на Сен, тайничко се надявах да е така. А тук “мото къща“ означава не просто магазин с 5-6 мотора вътре, а нещо много повече. Не знам дали и самият Дани знае колко мотора е приютил под покрива си, но много по-интересни за мен са стотиците разнообразни мото части, които можеш да видиш там и които или се продават, но трудно и с много пазарлък, или се вграждат в къстъм проекти. На тръгване оттам черните облаци отново ни бяха застигнали.

До дестинацията ни оставаха броени километри, но все пак не успяхме да избегнем дъжда в градския трафик и да стигнем сухи. Ироничното е, че точно тогава не си бяхме облекли дъждобраните.

« към предишната част   |   към следващата част »

2 Responses to “Transalpina и отвъд – Част II – Сърбия”


  1. 1 Нончо 06/10/2014 at 19:49

    Сръбската крепост изглежда много добре, но трябваше да и напишеш името някъде където си писал за нея – разходи ме 2-3 пъти нагоре-надолу из блога :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




Last post

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts.


%d bloggers like this: