Неделя. Беше време за замъци.

Бран – Брашов – Синая – Буфтеа – Букурещ – Русе – Варна, 505 km

Тази нощ поне се наспахме. Тук сякаш не беше толкова студено, а и ромолът на поточето допълнително ни унасяше.

Събрахме си нещата и потеглихме отново към града. И този път бяхме закъсняли с плана, но по-важно бе да сме добре отпочинали, предвид колко неща за разглеждане и колко километри за изминаване ни чакаха. Вече бяхме добре информирани, така че по най-бързия начин се паркирахме, вързахме мотора с веригата и се запътихме за билети. Дворът на замъка откъм официалния вход изглежда така.

А малко преди входа на сградата ни посрещна този кръст с изненадващо позната писменост по него.

Нямам много снимки от замъка, тъй като мястото просто си струва да бъде посетено. А и с моята техника и присъствието на три туристически групи едновременно беше безсмислено дори да опитвам. Разочароваха ме малките стаи, всички свързани като лабиринт. Един от малкото кадри, които успях да издебна, докато останалите посетители слушаха съответните си гидове – руски, еврейски и испански – музикалната стая.

Уютното вътрешно дворче, което създава усещане за защитеност от опасностите на външния свят.

Скоро след като потеглихме от Бран видяхме отдясно крепостта Rasnov.

Не беше в програмата ни, но пък изглеждаше толкова примамливо, че без много да му мислим се отправихме натам. Пристигнахме на големия паркинг в подножието на крепостта, и разговаряйки с един от служителите там, разбрахме, че след малко ни предсти да се повозим на това (с мотора нямаше да ни пуснат, а алтернативата да катерим 1 km в горещината не звучеше особено привлекателно).

Качихме се пред портите на крепостта, но на мен не ми се обикаляше в жегата с всичкия багаж, затова влезе само Сен, а аз седнах да я изчакам на една пейка, водейки си разни записки. Гледка от кулата на входа:

След разходката й поехме отново надолу, но този път тракторът, който теглеше вагончето ни, бе съвсем автентичен, без излишни бутафории по него. Върнахме се отново на пътя за Брашов, а пристигайки там бяхме удивени от изобилието на табели още на входа. Навсякъде. Тук идвахме, за да разгледаме отблизо черната църква. Оказа се твърде лесна за намиране.

Малко по-нагоре по пътя попаднахме на платен паркинг и без да се чудим много-много се възползвахме от услугите му, паркирайки се до един лъскав HD V-Rod. За да не губим време, се отправихме веднага към цървката.

Това е най-голямата постройка в готически стил в страната, а с височината си от 39 метра на живо изглежда внушително. На камбанарията й се намира шесттонна камбана, която е най-голямата в Румъния, а освен това помещава и орган с 4000 тръби, направен през 18-ти век. След като я разгледахме отвън, обиколихме набързо красивата централна част и тръгнахме отново към паркинга. Харлеистът тъкмо се опаковаше с помощта на спътницата си, която коленичила покорно му закопчаваше старателно циповете на гамашите. Комична картинка :) И те били тръгнали за Трансфъгърашан. Търсейки изхода към Сибиу, минахме и през тази неизвестна за нас арка.

Оттам поехме към Синая с идеята да разгледаме замъка Пелеш. Пътят е невероятен и изкушава с няколко много приятни завоя малко преди градчето Predeal. Самото то е разположено на повече от 1000 m надморска височина, което го определя като най-високо разположеният град в Румъния. Китната му и просторната централна част ни напомни малко на наша Трявна.

Бяха ни предупредили, че по това време трафикът в тази отсечка е силно натоварен, но не предполагахме какво ни очаква. Малко след изхода на града трафикът стана ужасен – беше се образувала колона от автомобили по цялата дължина на пътя, докъдето ни стигаше погледът. Освен това започна да ръми, така че спряхме на една бензиностанция, за да се екипираме подходящо. Там ни посрещнаха две чаровни момичета с униформи, имитиращи полицейски, и ни връчиха по една безалкохолна бира. Върнахме се отново на пътя и започнахме да изпреварваме малко по малко автомобилите в колоната – същите, които бяхме подминали преди малко. Все пак нямаше как да минат много напред :) Не можехме да предвидим такъв трафик. По едно време покрай нас мина патрулка в специален режим на движение. Замислих се и, въпреки нежеланието на Сен, се втурнахме да караме зад нея. Бяха твърде бързи, обаче, а не намирах за безопасно да ги следваме с такава скорост, пък и не искахме да ставаме твърде нагли, така че в един момент ги изгубихме от полезрението си.

Докато бяхме спрели за снимки, покрай нас заедно с колоната бавно се предвижваше напред маслено зелен високопроходим бус, непозната за мен марка и модел, с мъж и жена на предните седалки, азиатци. Стана ми интересно и отидох да ги заговоря:

– Hi there, where are you coming from?
– Mongolia :)

Стъписа ме. Не е много близо, все пак. В този момент отвътре се показа и 5-6 годишното им дете, всички усмихнати до уши.

– And where are you heading to!?
– Mongolia :)))
– !?!?!? How many kilometers!?!?!?
– Ten thousand :)

WOW… Е това се казва пътуване, а не като нас! Но вече и аз така ще отговарям, когато не ми се обяснява на дълго и широко накъде съм тръгнал :) В крайна сметка всичките ми пътувания обикновено приключват в точката ми на тръгване. За малко беше спряло да вали, така че влизайки в едно от следващите градчета решихме да спрем за почивка и хапване. Дегустирахме и безалкхолната бира – разочароваща почти толкова, колкото се очакваше. Включихме се отново в колоната. И така, около 2 часа, след като тръгнахме от Predael, стигнахме до Синая, отстояща на едва 25 km!? Отново липсваха табели, така че питахме доста хора как да стигнем до замъка, но усилията ни бяха щедро възнаградени. Румънци, стегнете се! Имате толкова красиви природни и архитектурни забележителности, а ви е страх да ги покажете. Единствената табела за замъка Пелеш, която видяхме, беше миниатюрна стрелка (дълга максимум 50 cm), с едва ли не ръкописен надпис, поставена точно над паркинга пред парка, водещ към обекта: ако случайно след дълго лутане вече сте на път да се откажете от търсенето. Паркирахме на отреденото за целта място и закрачихме по павираната паркова алея нагоре към самия замък. Когато стигнахме, дворецът бе обгърнат от мъгла, което му придаваше допълнителен чар и загадъчност.

Направих още няколко кадъра и продължихме по алеята.

Оказа се, че работят само до 17 ч., като посещението на терасите, без влизане в замъка, е безплатно, но уви, възможно само в работно време. Отново бяхме закъснели, този път с около половин час. Нямахме възможност да останем да го разгледаме на следващия ден, така че тръгнахме обратно към мотора, вече хапвайки сусамки и слънчогледки за утешение – вероятно локалният туристически специалитет. Тръгвайки от паркинга, се намерихме с наши сънародници в автомобил с русенска регистрация. Разбрахме се да караме заедно към Букурещ, но скоро след това стана ясно, че това няма да се случи. По пътя отново се виеше безкрайна колона, която започнахме отново да изпреварваме. Когато стигнахме до друго градче с интересното име Comarnic, дъждът спря. Или по-скоро ние му се измъкнахме. Няколко селца по-нататък колоната просто се разми – напред трафикът се движеше с нормално извънградско темпо. От Плоещ се качихме на магистрала.

В един момент видяхме табела, указваща отбивката за Буфтеа – мястото, където се провежда ежегодно Summer Well. Дори и да не успеем да влезем е добре да знаем къде се намира в случай, че решим все пак да се отдадем на културен живот. Лекомислено, без да отваряме картата, решихме да поемем направо по този път, без да си даваме сметка, че дори да е най-краткият, това не означава обезателно, че е и най-бързия.

След още няколко десетки километра изпитания на окачването стигнахме до така бленуваната Буфтеа – запланувана в началото като единствена цел на пътуването в Румъния. Странно място за провеждане на подобен фестивал. Но като се замисли човек, и Каварна не е най-логичното. Указателни табели отново липсват, няма дори афиши за събитието. Питахме няколко човека и успяхме да намерим мястото.

Пред бариерата намерихме човек от организаторите, който потвърди опасенията ни, че няма как да се сдобием с билети и да влезем.

Потеглихме. На изхода спряхме за една бърза снимка и продължихме към Букурещ. Очакваше ни дълго прибиране под воала от светлина на пълната луна.

След няколко километра неусетно влязохме в Букурещ. Планът ни бе да се приберем през Кълъраш, ползвайки ферибота до Силистра, след това Добрич – Варна. Ние, като древните българи, не само не искахме да замръкваме там, където сме осъмнали, но не обичаме и махалообразните маршрути. А и никога не се бяхме возили на ферибот. В началото имаше табели за Кълъраш, но в един момент всички те изчезнаха. Изключително приятно чувство. Започнахме да се лутаме и да питаме където когото намерим. В един прекрасен момент неусетно се озовахме на кръговото движение около триумфалната Арка – направена по подобие на тази в Париж. Именно заради нея в миналото Букурещ е спряган като Париж на Балканите. Иронично, там попаднах на възрастен човек, който имаше желанието да ми обясни посоката, но на френски. Е, нито той успя да ми обясни, нито аз да го разбера. Малко след това на един светофар спряхме до колега моторист и също попитахме за посоката за Кълъраш. Каза, че ще ни заведе на изхода в тази посока, така че тръгнахме смело след него. Някъде по пътя отдясно на нас видяхме сградата на парламента. Бяхме я иждали само по светло, но не и озарена от уличното осветление. С внушителните си размери от 270 m дължина, 240 m ширина, 86 m височина и 92 m под земя, тя е считана за втората по големина административна сграда в света след Пентагона. Въобще, без да имаме каквото и да било намерение, си направихме една сериозна разходка в нощен Букурещ, която ни убеди, че сами не бихме се справили с намирането на какъвто и да било изход, камо ли верния за нашата посока. Няколко светофара по-нататък се заприказвахме отново с нашия водач и се оказа, че няма смисъл да тръгваме към Кълъраш, тъй като часът бе 21:30, а последният ферибот отплава в 22:15, така че нямахме никакъв шанс да успеем навреме. Човекът бе така добър да ни съпроводи до изхода на града в посока Русе. Спряхме, благодарихме му и продължихме нататък сами. Последва спирка на бензиностанция, зареждане, хавпане по един сладолед за освежаване и потегляне отново. Сен ме отчая, че пътят не бил добър, но за щастие се оказа, че много греши. Не само беше в перфектно състояние, но беше и идеално прав. Нямаше много трафик, но имахме най-яркото пълнолуние в годината, което, по някои данни бе също и най-яркото за последните няколко години. Така лека-полека стигнахме до родна земя. На границата отново минахме почти транзитно и спряхме чак на поредната бензиностанция, на изхода на Русе.

Оттук среднощните километри се сливат в паметта ми. Залепих се за стоповете на автомобил с румънска регистрация, който очевидно пътуваше в нашата посока, и карах зад него чак до кръговото движение преди новия участък на магистралата Шумен – Варна. Предчувтвах, че дори когато легна да спя и затворя очи, все още ще виждам тези две червени светлини. В такива моменти човек отново обиква магистралите – може да са скучни и еднообразни, но пък пестят доста време. Качихме се на магистралата и, спирайки на още една бензиностанция за разкършване, пристигнахме във Варна час и нещо след полунощ, пренаситени с емоции.

Резюме.
Това за мен бе едно значително разширяване на хоризонтите. Осъзнах, че вече понятието ”вкъщи” означава ”навсякъде, откъдето мога да се прибера сам, без да ми се налага да преспивам”. Освен това сякаш преминах и онзи преломен момент, след който висшата цел се оказва не притежаването на конкретен мотоциклет, а самото Пътуване. И всичко се завърта около него и организацията му. Включително типът мотор, аксесоарите към него и т.н. Но не, не мога просто така да зарежа красотата на круйзърите, за да се кача на нещо различно. По-практично и по-удобно, но далеч не толкова красиво. Не.

В Румъния скитат много мотористи, някаква част от които са румънци :) Всички са много приветливи и дружелюбни. За съжаление има и правопропорционален брой служители на реда, но не видях да правят проблеми, нито съм чувал да са заядливи. Страната изобилства с природни и културни забележителности, така че ако сте решили да я посетите, е добре да разполагате с повече време. За някое от следващите ни пътувания натам сме си набелязали солната мина в Слъник, прохода Трансалпина, замъка Корвин и дакийските крепости в планините Оръщие.

По отношение на фотографията този път вече бях с огледално-рефлексния фотоапарат. Както и статив и филтри, които обаче дори веднъж не употребих. Важно обаче бе желанието. Следващият път може и да се окажем случайно на правилното място в правилния момент. Човек никога не знае. Повече, обаче, няма да снимам с малкия фотоапарат. Това именно е една от причините този пътепис да ми отнеме толкова време – сортирането, избирането и систематизирането на снимки от два фотоапарата.

Пътната карта на Румъния, която купихме в началото на пътешествието, остана неразпечатана. Обмислям започването на колекция от неизползвани карти на чужди държави, в които съм карал :)

« към предишната част   |   към пътеписите »

Advertisements

5 Responses to “Transfăgărășan – пътят на облаците – Част III”


  1. 1 Нончо 20/08/2014 at 09:49

    За другото съм съгласен, но “замъкът на Дракула” а.к.а. виличката, в която няма останало нищо историческо от неговото време вътре (и Влад дори никога не е живял там), си струва само да се гледа отвън, особено с тълпите туристи, които са често вътре.
    Виж Пелеш е друга бира :)

    Ако гледаш за солни мини – виж и Salina Turda ;)

    • 2 Borislav Kostov 20/08/2014 at 10:09

      Явно и тези неща ще останат за друг път, но за посещението на Бран не съжалихме, въпреки стълпотворението, в което се набутахме :)

  2. 3 Sedrie 20/08/2014 at 13:12

    И къде нощувахте, само на палатка ли?

    • 4 Borislav Kostov 20/08/2014 at 13:32

      Да, не става ли ясно от снимките и разказа? :)

      • 5 Sedrie 20/08/2014 at 14:01

        Е, да не мислиш, че съм чела целият този текст?!!
        И след свинската кожа, урановите размишления и палаткуването няколко дни, направо съм потресена!


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: