Има места, на които ти се иска да се връщаш отново и отново. За мен този проход определено е едно от тях. Въпреки че не бях планирал посещението му тази година, след като прехвърлих набързо снимките си от там и си спомних емоциите, които изпитах, когато наближавах върховете на Фъгърашката планина за пръв път, ми бе трудно да отхвърля идеята на Сен за тази разходка. Необичайното в случая бе, че този път тръгваме цели четири човека на два мотора – Сен се подразбира, Стефан – отявлен Africa-нец и Краси – туристка. Този път няма да пиша на дълго и широко за това пътуване, можете да прочетете по-подробно за маршрута и забележителностите в пътеписа от миналата година.

Пътуването накратко.

Варна – Питещ – Брашов – Бран – Варна
1230 км, два дни и малко

Петък.

Варна – Русе – Питещ, 405 km

По пътя към Русе имахме късмета да минем през чисто новия пътен възел край Белокопитово броени дни преди да бъде официално открит с рязане на лентички и т.н. Кипеше усилена работа, но въпреки това не ми изглеждаше особено завършен.

На румънската граница имаше задръстване поради ремонтните дейности по моста, но граничарите не ни обърнаха особено внимание и успяхме да преминем доста бързо, без да се налага да чакаме отсрещно минаваща колона и т.н., което очаквах да ни отнеме доста време.

По моя вина сбъркахме пътя и вместо директно към Питещ, минахме през околовръстното на Букурещ. Това обаче бе по-малкият проблем: лошото бе, че ни застигна силен дъжд. Любимите условия на всички ни за каране през нощта.

Пристигайки в покрайнините на Питещ около 2 сутринта, започнахме да търсим хотел, при все че планът бе да спим само на палатки. След едночасова обиколка и малко пазарлъци намерихме своето място, където мокрите госпожици да се стоплят.

Събота.

Питещ – Брашов – Бран, 300 km

Ранното ставане и тръгване, на което се надявах, не се случи, но все пак събрахме отново багажите по моторите и успяхме да потеглим преди 11.

Оставаха ни 60 km до началото на прохода – участък, който бях минавал само по тъмно. Малко по-късно вече бяхме пред дългоочакваната табела.

Този път успяхме в далечината да видим и замъка Пойенари.

Разбира се, нямахме време за 1480-те стъпала до стените му, затова продължихме напред. Нагоре всичко бе забулено в облаци.

Почти неусетно стигнахме и до водопада Капра.

След като преминахме през най-дългия тунел в Румъния, за да излезем от северната страна на прохода, стигнахме и до езерото Бъля.

Предвид това, което изпитахме дотук, не мислех, че ще успеем да се насладим на тази гледка. За всеобща радост обаче въпреки мъглата Трансфъгъръшан отново ни подари невероятни картини и прекрасни емоции.

Това бе и моментът на уединение за мен, когато всички други щъкаха наоколо, а аз прото стоях и съзерцавах как се мени времето. Ту пръскаше лек дъждец и не се виждаше нищо напред, ту напичаше слънце и се виждаше целият път към низините.

След като се спуснахме в ниското, продължихме към Брашов за една бърза разходка сред невероятно красивите улички на града. Нямаше и следа от дъжда по-рано и можехме изцяло да се насладим на приключението. Излязохме отново на пътя по залез, който в съчетание с гледката към планинската верига на хоризонта допринесе за доброто ни настроение. Следващата дестинация бе Бран и мястото, където бяхме планирали да пренощуваме – а именно същото, което използвахме и на миналогодишната обиколка със Сен.

Неделя.

Бран – Слъник – Силистра – Варна, 525 km

Събрахме лагера и се отправихме към замъка на Дракула. Учудващо за мен самия, атмосферата около него ми допада страшно много: туристите, всички сувенири, които се продават наоколо, както и ароматът на специфичните местни козунаци, наречени куртошкалач.

А ето го и негово величество – Замъкът.

Докато Стефан и Краси разглеждаха замъка отвътре, отвън аз споделях опит и впечатления с други пътешественици на дълги разстояния. След това се насочихме към прекрасните гледки на пътя между Бран и Предял, който е много приятен и заради многото си завои, редящи се един след друг.

Малко преди да излезем на пътя между Брашов и Плоещ спряхме за почивка.

Следващата ни дестинация бе солната мина в Слъник, която отдавна исках да видя отвътре. Затова се върнахме в посока Брашов, откъдето поехме по пътя през Чея към Слъник. Когато пристигнахме, имаше огромна опашка, но ентусиазъм у нас, или поне у мен, не липсваше.

Влизането в мината преди е ставало чрез асансьор, но след като същият е аварирал, вече се случва посредством маршрутки. Удоволствието отнема 10-15 минути и е същинско приключение! След като влезете в тунела, започвате да се въртите по един куп обратни завои в пълен мрак и сериозна денивелация по тесния път.

Всичко това обаче си струва. Залата, в която влизате, след като слезете от маршрутката, е висока 54 метра и създава невероятно усещане за простор. Почувствах се като в някое подземие от 3D игра. Не само заради мащабите, а и заради текстурите по стените. Температурата тук е едва 12°C, но не я усетих като такава, поне не и в началото.

След като разгледахме мината и хапнахме в близко заведение, се отправихме към Кълъраш, където се надявахме да стигнем навреме, за да се възпозлваме от ферибота до Силистра. С известни перипетии по пътя успяхме да се качим на ферибота, тръгването на който явно не бе с фиксиран час. В последствие това се оказа по-малката драма. Паркомястото ни на отсрещния бряг бе заето от друга платформа, която за всеобщо щастие не бе в движение. След поредица от „интересни“ маневри, речните вълци успяха да я разкарат, за да се паркираме ние.

В крайна сметка около полунощ успяхме да стъпим на българска земя. Оставаше ни само да се приберем до Варна.

Резюме.

За пореден път се убедих колко необятна и красива страна е Румъния и как винаги има с какво да ме изненада. Неприятни са единствено множеството села, разположени непосредствено около пътищата, заради които се налага да преминеш на по-ниска предавка, но за сметка на това се запознаваш с местния бит.

Пътуването в група с друг мотор сякаш не е за мен – всеки си има темпо и начин на пътуване. С почивки или без, бързо или бавно. Затова този формат може би е по-подходящ за кратки разстояния.

« към пътеписите

Advertisements

6 Responses to “Transfagarasan 2015”


  1. 1 Sedrie 16/08/2015 at 21:32

    Неделя вечер, с бисквитка в ръка, седнах да чета статията ти за завойчестия път… Но, Бор, ти не знаеш, че Селин вчера и днес яде тиква и пащърнак, на които им дойде времето да се запознаят с памперса точно като гледах снимките ти. По-интересното беше, че памперса се оказа тесен за техните размери… Дооооста тесен… Хохохо…

    • 2 Borislav Kostov 17/08/2015 at 09:03

      Аз силно ценя твоята откровеност, особено що се отнася до нечии памперси! Знаеш го :)

      • 3 Sedrie 17/08/2015 at 09:42

        Това не са нечии памперси, нека не се обиждаме! Това са памперсите на Селин:)))))

        А пък за откровеността, какво да ти кажа, бих предпочела понякога да съм по-сдържана, ама какво да се прави – пуст характер!

        • 4 Borislav Kostov 17/08/2015 at 09:52

          И не просто памперсите й, нека наричаме нещата с истинските им имена! :)

          • 5 Sedrie 17/08/2015 at 15:49

            Мислих, че имаш цензура в коментарите в блога си…

            Имайки предвид какво ми намекна по-рано днес…


  1. 1 Transfagarasan 2015 | Borislav Kostov - photography and design Trackback on 16/08/2015 at 12:29

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: