От известно време насам съм осъзнал, че трябва да се пътува бавно. Затова и искам да се науча да го правя. Затова и бях планирал това пътуване да бъде именно такова – бавно и спокойно, без да бързам за никъде, знаейки, че имам предостатъчно време за всичко. Нещеш ли обаче, в деня преди да потегля ми мина през ума, че Трансалпина е твърде близо до запланувания маршрут, а така и не съм го минавал целия в светлите часове на деня. Все пак колко са 430 километра отгоре за нашата фирма!? :) Да не говорим, че когато стигна до разклона за езерото Видра мога да реша дали да спестя следващите 140, които вече съм виждал в пълния им блясък. Така или иначе главната ми цел в случая бе да снимам завоите на Трансфъгърашан на свечеряване и зазоряване.

Пътуването накратко.

Варна – Трансалпина – Трансфъгърашан – Сигишоара – Ръшнов – Варна
1745 км, 3 дни

Петък.

Варна – Трансалпина – Бъля, 980 km

Предвид последната настъпила промяна в плана, бе ясно, че трябва да потегля възможно най-рано, така че в 4:40 вече бях напълно екипиран и за ужас на всички съседи стартирах двигателя.

Пътят до Русе бе очаквано скучен, а българската граничарка ме отпрати безапелационно с “чао“, преди да сме си казали дори “здравей“. Деляха ме още няколко часа от…

Е, най-после се завърнах, за да го видя от край до край.

Откровено казано, не останах толкова впечатлен от гледките. Освен това се оказа, че при последното си преминаване оттук през 2014 г. сме били видели почти всичко. Може би някой път трябва да го измина и в обратната посока, от север на юг.

След като се добрах до покрайнините на Себеш, не ми оставаше нищо друго, освен да поема към Сибиу, за да мина в последствие по скучния Е81, за да стигна до началото на…

Въпреки, че направих тази снимка малко преди 19 ч., бях започнал да се притеснявам дали ще стигна навреме до северната страна на прохода, така че запрепусках нагоре без да губя ценно време. На места имаше пропаднали участъци от пътната настилка, но всичко бе в границите на нормалното.

И така час по-късно вече бях преминал през най-дългият румънски тунел, а именно този, свързващ южната със северната страна на прохода, и се наслаждавах на залеза:

По груби сметки бях отметнал 980 километра за последните 15 часа, което не бе никак зле.

Започнах да си търся ракурса за снимката, която бях дошъл да направя. След кратко обикаляне нагоре-надолу се спрях на избраното място и зачаках кротко да се свечери още малко.

От последните за деня 20 кадъра сглобих това, което напълно осмисли идването ми дотук.

Вече бе време да търся място за палатката си. Върнах се обратно до езерото Бъля и след кратко обикаляне от едната до другата хижа разбрах, че земята тук е частна собственост, затова и бивакуването е платено – 15 леи на нощувка, срещу които не получавате нищо друго, освен контейнер, в който да изхвърлите отпадъците си. Колкото и в разрез с религията ми да бе това, исках да съм максимално близо до пътеката нагоре, която бях планирал да щурмувам на сутринта. Жокер – таксата обикновено се събира сутрин от един чичка, обикалящ лагера около 7:30-8. И така, след като разбрах какъв е редът тук, за пръв път разпънах палатката си на 2034 метра н.м.в. Малко след 23 вече бях нагласил багажа си за катеренето, което ме чакаше на сутринта. В някакъв момент през нощта надуваемата ми постелка спадна, след това се събудих от дъжд в палатката, тъй като не бях сложил шапчицата на същата, а за да бъде още по-весело, от един момент нататък не можах да спя и от студ. Но както каза един приятел наскоро – това е солта на нещата. Затова се и запомнят тези моменти :)

Събота.

Бъля – Сигишоара – Брашов – Ръшнов, 285 km

Първата аларма на телефона си пропуснах. Колкото и да ми се снимаше, реших, че 4 сутринта е твърде рано, за да потегля нагоре. Дори и знаейки, че маршрутът обикновено отнема час.

Малко по-късно, акумулирал вече достатъчно мотивация, се осмелих да напусна палатката и супер надъхан закрачих енергично нагоре. Това бе първото ми планинарстване…

Гледките си заслужаваха, a мен отново ме хвана яд, че нямам по-широк обектив.

Не след дълго се наситих на разходката си и приседнах кротко, наслаждавайки се на простора в това безоблачно утро.

По-интересното стана, когато се спуснах в лагера и се приготвих за потегляне. Оказа се, че поради една или друга причина не мога да запаля – стартерът въртеше твърде слабо. Това, обаче, не бе достатъчно, ами и бях паркирал в по-ниското, където бе и палатката ми и откъдето нямах никакъв шанс да избутам сам мотоциклета до наченките на път по-горе. Още преди да се замисля кого да помоля за помощ един младеж дойде и предложи услугите си. В последствие, както можеше и да се очаква, се оказа, че също кара двуколесни. И така, избутахме мотора, даде ми ток от автомобила си и вече можех спокойно да започна спускането си към низините.

Уви, малко след това проходът свърши.

Насочих се към Сигишоара за бърза следобедна разходка, а след това право към Брашов. Този път не ми се ходеше до Бран, затова пък реших да разнообразя маршрута си към Ръшнов, минавайки през най-известния ски курорт в Румъния – Пояна Брашов. Не знам как е курортът, но пътят бе същинска наслада за душата. Така в късния следобед пристигнах на тазгодишното издание на мото фестивала Lupii Liberi.

Както и миналата година, сбирката не бе с особена посещаемост, но именно затова и ми харесва.

Без тълпите от хора и всичко останало.

За моя изненада този път имаше и друга българска следа в мероприятието, освен моята.

След дърпането на въже, най-шумен мотор, най-бавен моторист и мокрите фланелки на сцената започнаха да се качват подгряващите групи. За моя огромна изненада една от тях заби неувяхващата Wicked game на Крис Айзък. Това за мен бе един от онези малки безценни моменти, в които слушаш именно песента, която много ти се е слушала, при това на живо! В компанията на още хора около теб, които също ѝ се наслаждават истински и дори не си единственият, който запява на глас. Непосредствено след нея дойде и Come undone, която напълно ме отнесе в безбрежието на мислите ми.

Миналогодишните хедлайнъри, Kempes, не успях да дочакам, тъй като рязко ми се доспа, предвид преживяванията предишната нощ, но така или иначе много повече исках да видя и чуя Bucovina, които са свирили в петък, а аз не бях склонен да обръщам плана си.

Неделя.

Ръшнов – Силистра – Варна, 480 km

Утринната ми изненада отново не бе от най-приятните – още веднъж се наложи да бъда спасяван. Предишната сутрин на Бъля си помислих, че проблемът ми се дължи на студа и надморската височина, но в последствие се оказа, че 6-тата клетка на акумулатора ми е с твърде криви плочи, явно компрометиращи нормалната ѝ работа.

Вече наистина не бързах за никъде, затова и бях планирал да мина по любимия си път в околността – този, водещ към Предял, а оттам да се върна в посока Брашов, за да поема по пътя през Чея, водещ към Плоещ.

Пристигайки на кея за фериботи в Кълъраш, бях посрещнат от други туристи – Александър и Никалъс – французи, тръгнали на лежерна разходка по Европата.

След като минахме на другия бряг, имам предвид буквално, ми оставаха още 140 километра до вкъщи. Продължих да поддържам светлинната си скорост от 80 km/h, а в резултат при последните две зареждания засякох рекордния разход от под 4 l/100 km.

Резюме.

След предишната ми разходка до Грузия, минавайки през Турция, оцених още едно от нещата, които ме радват в съседска Румъния – за тези три дни съм извършил безброй нарушения – от пресичане на двойни непрекъснати маркировки, през превишена скорост и кой знае още какво, но на никого не му дреме. Няма фишове и актове, а пълна балканщина :)

« към пътеписите

2 Responses to “Transfagarasan 2016”


  1. 1 Sedrie 21/09/2016 at 14:59

    Много неща ми се пишат, но още не мога да преглътна новината, че е възможно Брад Пит да е изневерил на Анджелина. Човек, ако изневеряват на тази жена, такива като мен направо са загубени! Хахахахаха

    п.с. Все пак си мисля, че трябваше да платиш тези 15 леи. Мисля, че от там идва кармичната връзка с непаленето на мотора.

    • 2 Borislav Kostov 21/09/2016 at 15:10

      Да ти имам проблемите. А аз явно не съм се изразил достатъчно ясно – заплатих 15-те леи и вероятно именно това е причината за непаленето – прекрачването на основна заповед от моята религия :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




Last post

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts.


%d bloggers like this: