След като дефектиралият статор на алтернатора, довел до премеждията в края на предишното пътуване, е вече пренавит, а капаците на двигателя, зад които се крие свенливо – полирани, дойде време за бойното му кръщене. Крайната цел на това пътуване бе Chișinău, или както произнасят името му неговите жители – Кишинеу. В последствие реших да добавя и столицата на ПМР – Тираспол. Защо не – Приднестровието не може да бъде тaкова опасно място, за каквото го мислят някои приятели. След като усилията ми да избера предварително маршрута си в Молдова не се овенчаха с особен успех, стана ясно, че ще импровизирам в движение. И така, багажът е нагласен цели два дни предварително, а аз вече потеглям към поредните места, които google street view все още не е виждал.

Пътуването накратко.

Варна – Тираспол – Кишинев – Ръшнов – Варна,
1690 km, 3 дни и половина

Четвъртък.


Варна – Силистра – Галац – Буджак, 410 km

Този път успях да тръгна от Варна наистина рано и по план. Защо ли? :)

До Силистра нямаше кой знае какво интересно да се случи, освен карането зад автомобила с регистрационен номер FU CC 154 и децата в едно селце, които ме поздравиха с \m/, докато минавах покрай тях.


По-интересна бе случката в Румъния, при която поради предприемане на изпреварване на автомобил от колоната пред мен се оказа, че карам право срещу друг такъв. А бях помислил, че той също е от колоната и изпреварва… Аве, пичове, или си включвайте фаровете, или поне не карайте автомобили, чиито предници изглеждат като задници!?


Пътят до Галац вече ми бе познат след разходката до Одеса с Лили.

Този път обаче пристигнах доста по-рано в градчето и не се сдържах да не спра за бърза снимка на алеята, простираща се успоредно на Дунава.


Малко по-късно вече бях почти до границата с Молдова.


Там заварих колона от автомобили и дерайлирал върху платното влак. Тамошните хора ми казаха, че мога да мина по бетонните блокове, вместо да чакам да преместят композицията.

Огледах се и въпреки известния риск да изтърва мотора започнах преминаването. В този момент от другата страна на ЖП линиите се появиха други мото пътешественици – мъж и девойка с BMW. Да, да, от ония, големите и “красиви“ :) Те също решиха да минават, така че момичето пренесе набързо демонтираните от мотора куфари, докато човекът ми помагаше, стоейки в готовност отстрани на мен.

Повторихме процедурата и с техния мотор, разменихме 2 приказки и всеки пое по пътя си. Бяха французи, тръгнали на малка обиколка в тази част на Европа. Докато прекараме моторите, бе дошъл тракторът, който премести вагоните от пътното платно, но пък и ние не можехме просто така да стоим безучастно и да чакаме.

На румънската граница нямаше никакви проблеми, както обикновено, а на моста преди границата от молдовска страна подозирам, че ме посрещна същата червенокоса мадама, за която бях писал и предният път. Отново не бе особено словоохотлива, когато я попитах по кой път е най-добре да тръгна в посока Кишинев. И докато за нея не бях напълно сигурен, то жената, която ми обработи документите на самата граница бе същата от предния път. Докато приключим формалостите, се бе стъмнило напълно.

Е, Молдова, здравей отново. Този път ще се опознаем малко повече с теб :)

Повечето хора, които вече бях питал, ми бяха казали да мина през Вулкънещ и Конгаз, а не през Кахул. Така и направих, скоро след което започнах да псувам тихичко на ум. През следващите 80 км оттук до Чумай се смениха всички видове настилка, познати на човечеството – асфалт с дупки, асфалт с малко малки дупки, макадам, бетонни плочи, а за финал – паваж. Освен това вече наистина оцених навигацията, с която се бях оборудвал броени дни преди да тръгна. На няколко пъти ме спасява, показвайки острите, някои от които 90-градусови, завои по немаркирания път през нощта. Впрочем молдовците явно много обичат 90-градусовите завои, защото само в този участък имаше близо 10 такива.

Оттам нататък пътят почти се оправи. Почти.

Вече минаваше полунощ, когато минах покрай един Лукойл в Буджак, чиято табелка за wi-fi отдалеч привлече вниманието ми. Вече бях изморен, а още не си бях намерил място за палатка. Размених две думи с хората на бензиностанцията, които, за мое огромно учудване, нямаха нищо против идеята ми да разпъна палатката си в страничния вътрешен двор на бензиностанцията. Така приключи първият ден от пътуването.

Петък.


Буджак – Тираспол – Кишинев – Леспези, 575 km

Събудих се като нов.

За пръв път ползвах другата си нова придобивка – самонадувната постелка за спане. Вслушвайки се в съвета на едни приятели, отявлени мототуристи, заложих на 2,5-сантиметровия модел като такъв, предлагащ оптимално съотношение комфорт/тегло и размери в сгънато състояние.

Събрах набързо лагера и потеглих към Тираспол.

Малко по-нататък минах и покрай този монумент.

Оставаха ми около 100 km до границата с ПМР. Пътищата в тази част на Молдова бяха прекрасни, а трафикът – минимален.

Навсякъде тук има паметници от миналото, които ме караха да се чувствам почти като у дома си.

А така изглеждаха автобусните спирки извън градовете.

Неусетно стигнах до Бендер и самата граница с Приднестровската Молдовска Република.

Граничарите тук бяха две млади момчета – готини хора, а и знаеха малко английски, което позволи една много по-свободна комуникация. Поговорихме за доста неща, също така ме предупредиха да внимавам като снимам в Тираспол. Нищо конкретно, просто така.

Бях планирал зареждане на гориво в Бендер, след което да заредя отново в Молдова, защото не исках да обменям валута – в ПМР имат свои приднестровски рубли. Оказа се обаче, че това няма как да се случи, тъй като Бендер е в пределите на Приднестровието. Както и да е, върнах се 15 km назад, за да заредя в Каушаны. Между другото цената на бензина (А95) в Молдова към днешна дата е 18-19 молдовски леи, или по курс 0,13 – около 2,40 лв за литър.

И така – ПМР. Да видим как ще протече минаването на границата от тяхна страна.

Хората се оказаха повече от разбрани. Докато попълвахме документите за задължителната застраховка, по радиото прозвуча Группа Крови на Цой. Приятно някак бе да чуя нещо познато, бидейки на непознато място. Цялото удоволствие тук ми струваше 116 молдовски леи или грубо 15 лв. За протокола – гледахме данните на мотора от големия талон. Не знам дали без него щяха да ме пуснат. Дори не попитах.

Издадоха ми и билетче, на което пишеше докога мога да пребивавам в страната – а именно 22:09. Имах намерение да го снимам, но в последствие забравих, докато не дойде време да го предам на другите граничари, на излизане.

Двадесет минути по-късно вече бях на входа на Тираспол.

Пред сградата на парламента… Ленин.

Молдовските граничари ме бяха предупредили, че ще видя някой и друг танк. Под формата на мемориал, разбира се.

И още един Ленин…

След бързата разходка в столицата поех отново към Молдова, като за целта бях набелязал пътя през Дубъсари. Там насред пътя се озовах на сватбената фотосесия на тези младоженци.

Като видях, че снимат, намалих, за да не преча на фотографа, докато той ми даде знак да мина. Спрях при тях, те пожелаха да се снимат с мотора. През това време останалите сватбари ме почерпиха, поговорихме, а за из път ми дадоха още храна, която не успях да откажа, бутилка вода и коняк.

Скоро след това дойде и кръговото движение преди Дубъсари, малко след което е разположен граничният пункт, през който предстоеше да мина. Процедурата тук бе доста по-бърза – взеха ми билетчето с часа за излизане, погледнаха ми документите и ме отпратиха. Малко по-нататък, преди молдовския граничен пункт, имаше разположени два бронетранспортьора отстрани на пътя.

До Кишинев стигнах неусетно.

Първото нещо, което ме впечатли, бяха светофарите със светодиоди, които дори в най-жаркото слънце се виждаха напълно отчетливо без дори да имат половинметрови сенници над светлините.

Предварително не успях да си харесам много неща за разглеждане в Кишинев, затова исках да видя поне Триумфалната арка.

Тя е построена през 1840 г. в чест на победата в руско-турската война, а през 1973 е била реставрирана.

Малко по-нататък по булеварда попаднах и на сергиите с магнитчета и какво ли още не, включително руски танкистки шлемове, униформи и т.н.

Така целта за деня бе изпълнена, оставаше да прекося границата с Румъния и да стигна до където преценя по пътя си към Ръшнов.

Пътят от Кишинев до граничния пункт край Vama Leușeni през националния парк Codrii е много приятен, както се и очакваше. Там обаче пристигнах около 8 ч., когато е и смяната на митничарите. Това малко ме забави.

Този път не съм снимал по границите – точно по тези места не исках излишни проблеми.

Продължих да карам, оглеждайки се за място за палатка. Започна да се стъмва, което правеше задачата малко по-трудна, но пък исках да отметна колкото мога повече километри за деня. Така след около 130 km си харесах една отбивка от пътя, водеща в нищото.

« към пътеписите   |   към втората част »

1 Response to “Белите петна на картата – Част I”



  1. 1 Белите петна на картата | Borislav Kostov - photography and design Trackback on 05/08/2015 at 23:50

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




Last post

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts.


%d bloggers like this: