Събота.


Леспези – Ръшнов, 215 km

В 7 ч. вече съм станал и събирам багажа.

Планът за днес бе да стигна до околностите на Ръшнов, където се провежда мото срещата с кодово название Lupii Liberi. Там имах уговорка да се видя с Раду – приятел от Брашов, с когото се запознахме на миналогодишната разходка до Трансфъгърашан и който многократно ми е помагал с информация относно Румъния и пътищата тук.

Имах да мина около 200 km, така че потеглих без да губя време.

За пръв път прекосявах Карпатите в тази им част.

Излишно е да казвам, че пътят е перфектен, а завоите не те оставят да скучаеш нито миг.

В Брашов се наложи да се ориентирам по старомодния начин – питайки минувачите, тъй като навигацията отказваше да работи нормално при тези температури и стояща в горния джоб на чантата на резервоара.

Това, разбира се, не бе особен проблем и малко по-късно вече наближавах мястото на събитието.

Организаторите се бяха постарали със сцена и осигурена сянка за гостите.

Очаквах посещаемостта да е по-голяма, но това не бе от особено значение.

Жегата бе непоносима, така че взех пример от доста други хора, подирили прохлада край ручейчето наблизо.

Заприказвах се с един младеж с лъскаво Кавазаки, понеже преди бях разглеждал тези модели. Оказа се също приятел на Раду. Колко е малък светът понякога. Той доста се учуди на желанието ми за разходка в Молдова, а още повече пък за ПМР. Сподели, че за тях било проблемно влизането в Молдова поради исторически причини. Честно казано отдавна съм спрял сляпо да вярвам на подобни неща, но пък колко хубаво е родината ти да не е участвала в подобни политически конфликти…

Когато се позахлади, започнаха и обичайните за мото мероприятията игри за най-красив мотор,

дърпане на въже и т.н.

По някое време хедлайнърите на събитието, Kempes, направиха саундчека си.

Не мога да отрека, че мястото на събора е много приятно. Равна поляна, далеч от населените места, същевременно в подножието на Карпатите.

На свечеряване групите започнаха да излизат на сцената.

Малко по-късно се появиха и самите Kempes, за да открият сета си, започвайки с Motociclist.

Там се запознахме с Виорел, който бе дошъл с приятелите си от Молдова. Имало смисъл от клубните знаци, значи.

След хедлайнърите на сцената се качи момиче от публиката, което музицира известно време на фона на големия лагерен огън.

Изпълниха акустично и няколко парчета от саундтрака на Sons of anarchy, включително заключителната Come join the murder.

Неделя.


Ръшнов – Русе – Варна, 490 km

Ставане, бърза разходка за някоя и друга снимка и разглеждане на пътната картата с Раду. Предложи ми един алтернативен маршрут, по който още не бях минавал. Нямах никаква причина да откажа.

Имах други очаквания за мото срещата, но все пак бе приятно.

Тръгнахме към Брашов заедно с Клаудио, приятел на Раду, който да ме отведе до изхода на града в тази посока. Оказа се, обаче, че нещо е убягнало в комуникацията и се оказах отново по пътя за Predeal – много любим участък.

Принципно мислех да мина от мястото на събора перпендикулярно към този маршрут, но това остана за следващото планирано идване в Румъния.

След Comarnic в посока Букурещ няма много за гледане.

Когато пристигнах до Дунав мост, с изненада видях, че ремонтът му е стартирал и върви с пълна сила – ползва се само едното платно, което наложи да поизчакам ”малко”.

До Варна ми оставаха няколко часа, предвид лежерното темпо, с което карах.

Резюме.

Почти бях забравил колко приятно може да бъде това да не трябва да се съобразяваш с когото и да било за каквото и да било. Да следваш само своето темпо – да спираш само когато си искаш, да хапваш когато искаш, да караш докъдето искаш. Дори започвам да мисля, че плановете ми за пробег на ден, макар и често звучащи налудничаво, са напълно постижими, когато ги осъществявам сам.

Освен това има и друго нещо – хората гледат с друго око на теб, когато пътуваш сам. Сякаш са по-отзивчиви и отворени към комуникация. Което е и нормално, разбира се. Ако стоите сам някъде и дойдат при вас двама човека, е едно, а когато е един – друго. Така че не се задоволявайте да бъдете социални животни – бъдете истински такива! Правете каквото ви се прави, пък ако ще и сами.

Относно спането и липсата на конкретна идея за това – няма нужда да се притеснявате – онзи горе все ви е намислил нещо, няма да ви остави просто така. Само си носете спалния чувал и каквото друго ползвате. А може и малко допълнители пари, за всеки случай.

P.S. Ако съм пропуснал препинателни знаци,
тук има малко допълнителни: …,,,!?

« към първата част   |   към пътеписите »

6 Responses to “Белите петна на картата – Част II”


  1. 1 Sedrie 06/08/2015 at 11:15

    … и не си ми взел магнитче от Комарник?!
    Не мога да повярвам!…

    • 2 Borislav Kostov 06/08/2015 at 11:48

      Затова съм ти докарал цял топ мрежа! Нямаш право на никакви разочарования от клетата ми личност! ;)

      • 3 Sedrie 06/08/2015 at 12:27

        Мрежа ли? Каква мрежа? Бъркаш ме с някоя друга оххохохохохохохохохо

        И защо пък личността ти изведнъж стана “клета”? Така по-романтично ли ти звучи? :)))))))

  2. 5 Sedrie 06/08/2015 at 15:45

    А също искам да питам – в и около извънградската спирка миришеше ли на онова, на което мирише около подобните спирки в Бг?:)))))

    • 6 Borislav Kostov 07/08/2015 at 07:54

      Не съм усетил нищо подозрително, докато бях спрял :) Удивително е какви неща те вълнуват, обаче :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s





%d bloggers like this: