» In english

Както се досещате, вариантите ви за фокусиране са два – автоматичен фокус и ръчен фокус. При снимане на макро обаче дълбочината на рязкост обикновено е твърде малка, така че фокусирането трябва да е много прецизно, затова не може да се разчита на автоматичния фокус. При това положение ви остават само два варианта за ръчно фокусиране – или чрез въртене на фокусния пръстен, или чрез движене на камерата напред или назад, докато позиционирате фокусната равнина там, където искате да бъде. Масово предпочитаната практика е да се нагласи първо желаното увеличение (от фокусния пръстен) и след това да се фокусира чрез движене на камерата. При снимане с големи увеличения обаче дълбочината на рязкост се измерва в части от милиметъра и понякога е трудно да държите апарата стабилно дори при самото фокусиране. За целта просто трябва да заемате максимално стабилна поза (с прибрани крака и ръце към тялото). За щастие повечето ви модели ще са на земята или ниските храстчета, така че спокойно можете да седнете или дори легнете, осигурявайки си максимална стабилност. След като се позиционирате стабилно, намирате модела във визьора (звучи елементарно, но при големи увеличения далеч не е), затаявате дъх (говоря сериозно) и започвате да се опитвате да позиционирате равнината на фокус така, че оптимална част от модела ви да е на фокус. Обикновено това са очите, когато снимате насекоми. Снимайки от ръка печелите мобилност и бързина при промяна на кадрирането и ракурса. Когато моделите ви вършат нещо, това е единственият начин да ги снимате. В случай, че те не се движат, защото спят или с измръснали (рано сутрин, например) , обаче, далеч по-удобно може да е изпозлването на статив. За целта разбира се ще трябва да се снабдите с макро шейна, позволяваща ви фино движение на камерата по оста на обектива и дистанционен спусък. Това е и най-добрият начин да направите кадри за focus stacking в последствие.

» Обратно към статиите



%d bloggers like this: