» In english

1. Въведение
2. Класификация
3. Препоръки при избора на макро обектив


1. Въведение
Всички истински макро обективи са с фиксирано фокусно разстояние и с лекота достигат до увеличение 1х (мащаб 1:1). За разлика от стандартните обективи, те са проектирани така, че да постигат високо качество на изображението и голяма острота по целия кадър при минимално предметно разстояние.

Най-отворената бленда на повечето макро обективи е f/2.8, изключение правят дългофокусните обективи, чиято най-отворена бленда, по обясними причини, е f/3.5. Рядко бихте снимали макро на най-отворената бленда, поради твърде малката дълбочина на рязкост, която бихте получили, така че светлосилата има значение предимно от гледна точка на удобството при ръчно фокусиране.

Както при стандартните обективи, така и при макро обективите има такива с вътрешно фокусиране. Основното им предимство е, че те не увеличават дължината си при фокусиране и вероятността да погълнат прах е по-малка.

Тъй като всички макро обективи могат да бъдат използвани и като стандартни (т.е. могат да фокусират на “безкрайност”), повечето от тях имат ключ за ограничаване на фокусирането в даден диапазон на предметните разстояния. Това може да ви бъде много полезно, когато използвате автофокуса и знаете в кой диапазон се намира обекта ви.

Някои обективи имат интегрирана оптична стабилизация, например Canon EF 100/2.8 USM L IS macro. Тя едва ли може да ви пречи, но аз не бих разчитал основно на нея. Ако реша да снимам някой кадър, разчитайки само на естествената светлина, по-скоро бих прибегнал до използването на статив за тази цел. Стабилизацията не само оскъпява осезаемо обектива, но и увеличава, макар и незначително, теглото му.


2. Класификация
Основната класификация на макро обективите е според тяхното фокусно разстояние. Както знаем, от него зависи зрителнияt ъгъл на обектива и перспективата в кадъра. В миналото макро обективите са били класифицирани в 3 групи – 50-60 mm, 90-105 mm и 180-200mm. Днес границите са доста по-размити и на пазара има по-голям избор от обективи, но принципните различия между трите групи си остават същите.

От горната таблицата се вижда, че с увеличаването на фокусното разстояние се увеличава и работното разстояние до обекта, при едно и също увеличение. Това е основнaтa разлика между обективите от различните групи и се дължи на различния зрителен ъгъл. Някои фотографи предпочитат да снимат обекта си в неговия естествен хабитат, понеже по този начин могат да се получат интересни резултати, но масовата практика е обекта да се изолира посредством размит фон, който не отвлича вниманието.

Ако сравним три кадъра, снимани при фокусни разстояния, съответно, 50, 100 и 180 mm, при едно и също увеличение (1х) и бленда (f/5.6), кадърът, сниман при най-голямо фокусно разстояние ще изглежда с най-малка дълбочина на рязкост. В действителност обаче дълбочината на рязкост ще е една и съща в трите кадъра (0.75 mm), тъй като тя зависи единствено от увеличението и блендата. Илюзията за най-плитка дълбочина на рязкост в третия кадър се дължи на това, че той е сниман при най-малък зрителен ъгъл. Поради тази причина във фона попада най-малка част то сцената, което спомага той да е най-размит. Малкият зрителен ъгъл освен това прави снимането от ръка доста трудно.

Както се вижда увеличаването на фокусното разстояние води до увеличаване както на габаритните размери, така и на теглото на обективите. На това се дължи и увеличаването на цената им.


3. Препоръки при избора на макро обектив

Трудно ще попаднете на лош модел макро обектив, така че въпросът по-скоро се свежда до това да направите най-добрия избор в зависимост от целта, за която ще го използвате и крайния резултат, който искате да постигнете. Според това какво възнамерявате да снимате и при какво увеличение, можете лесно да определите ориентировъчното фокусно разстояние, което ви е необходимо.

Ако например ще снимате продуктова фотография, можете да се спрете на най-малките фокусни разстояния (40-70 mm), които са и най-евтини. За този род снимки, малкото работно разстояние едва ли ще ви е проблем. Фонът ще бъде аранжиран от вас, така че широкият зрителен ъгъл също не бива да ви притеснява. Предполага се, че ще използвате изкуствено осветление, така че не бихте засенчвали обекта си, дори при снимане при максимално увеличение. Все пак, ако финансите не са от значение и сниманите обекти ще са с наистина малки размери, аз отново бих предпочел обектив с фокусно разстояние 90-105 mm. Допълнителното работно разстояние би ви било по-удобно за работа.

Ако възнамерявате да снимате насекоми, то обективите с фокусно разстояние 90-105 mm са много по-добър избор. По-голямото им фокусно разстояние води до по-голямо работно разстояние и риска да уплашите модела си намалява. Освен това, няма да го засенчвате толкова лесно, ако използвате само естествена светлина. По-голямото фокусно разстояние означава и по-малък зрителен ъгъл, но все пак снимането от ръка е напълно възможно. Другото тяхно предимство е, че са много подходящи, ако възнамерявате чрез различни аксесоари да снимате при увеличения, по-големи от 1х. Ако например използвате пълен комплект макро пръстени (68 mm), ще достигнете почти увеличение 2х, тъй като фокусното разстояние на доста от тези обективи при достигане на увеличение 1х всъщност е 80 mm, поради особености на фокусната система. Поради всички тези причини, ако нямате голям опит в макро фотографията, бих ви препоръчал да се спрете на обектив именно от тази група. Те са по-скъпи от обективите с фокусно разстояние 40-70 mm, но разликата в цената определено е оправдана.

Ако искате още по-голямо работно разстояние, тогава можете да помислите за обектив с фокусно разстояние 150-200 mm. Най-голямото предимство на тези обективи, освен голямото работно разстояние, е “компресирането” на перспективата. Това означава, че можете много по-лесно да получите едноцветен фон, който в художествено отношение ви помага допълнително да акцентирате върху основния си обект в кадъра. Това обаче е резултат от много малкия им зрителен ъгъл, което ги прави трудни за използване от ръка. Това е и основният им недостатък. Освен това, голямото им тегло допълнително влошава нещата, така че най-добрият начин за ползването им е със статив. Дори да искате да използвате изкуствено осветление, сте твърде далеч от модела си и това създава допълнителни усложнения.

Ако целта ви е макро с увеличение над 1х, тогава най-доброто решение е Canon MP-E 65. Това е единственият обектив, който предлага увеличение от 1х до 5х без използването на каквито и да било допълнителни аксесоари към него. Фокусът на безкрайност не е възможен – максималното предметно разстояние отговаря на увеличение 1х, така че най-големият обект, който ще можете да заснемете, ще бъде с размера на сензора на камерата ви. Разбира се, има и други начини да преминeте отвъд 1х, но те едва ли могат да доведат до по-високо качество на изображението. Този обектив няма автофокус. Чрез фокусния пръстен променяте увеличението, а фокусирането се осъществява чрез приближаване и отдалечаване на камерата от обекта. При снимане с такива увеличения не само фокусирането, но и намирането на обекта във визьора често е трудно за човек, който няма опит в макро фотографията, затова и обективът не е подходящ за начинаещи.

Що се отнася до марката, повечето хора биха ви посъветвали да се спрете на обектив от същата марка, от която е и камерата ви, но това далеч не е задължително. Третите производители също могат да ви предложат много добри обективи и то на доста по-ниски цени.

« Назад



%d bloggers like this: