Мартенско

Спомени невзрачни за места далечни

Просто стоя. Или не. Работя. Разхождам се в парка, планирам някое пътуване, гледам филм… когато в главата ми най-внезапно се прокрадва спомен за някое място, на което съм бил. Случка, която съм преживял. Момент, на пръв поглед тъй несъществен, но все пак оставил ясна диря в съзнанието ми. Без значение, че освен тези места съм видял и други, много по-красиви и пленителни. Преживял съм далеч по-запомнящи се случки и моменти. На мен все пак хаотично в съзнанието ми, като неканени гости, нахлуват именно тези, невзрачните, които са били пълнежа на пътуванията, но далеч не и същината. Обем, лишен от особена значимост. Празен кадър, въздух под налягане. Понякога дори ми отнема сериозна доза усилия, за да си спомня къде точно и по време на кое пътуване ми се е случило това. А за да бъде идилията пълна – невинаги успявам да се сетя. Може да е странно, но понякога дори ми се иска да мина отново през тези места, при все, че дори няма да спра, за да им обърна каквото и да било внимание. Чудя се дали само при мен е така.

Честита нова!

Шеметна. Сякаш това е думата, която най-добре би описала изминалата година за мен. Изпълнена с куп премеждия къде ли не, но пък и с още толкова нови приятелства и научени уроци.

Първото ми пътуване се оказа пълно фиаско, приключило още преди да стигна до Пирот, но пък всяко зло за добро. Друго ако не, поне се научих с лекота да откривам добрите страни на недотам приятните неща, които понякога ни сполетяват. Планът все още стои закачен на хладилника и осъществяването му е въпрос най-вече на време и добра компания.

Много по-важно бе, че следващият тур, за който имах много по-голям устрем, се получи по един наистина невероятен начин. Грузия и по-конкретно Кавказ е дестинация, която задължително трябва да бъде посетена.

Все още ме хваща яд, че дори не опитах да тръгна по някои от пътищата, водещи към “дълбините“ на планината, но здравият разум надделя. Вероятно някой ден ще се завърна там с далеч по-подходящ за целта мотоциклет.

Разходката в Румъния няма да коментирам. Едноименният проход е повече от задължителен за всеки себеуважаващ се мотоциклетист, а в случая дори успях да направя и кадъра, за който тръгнах в тази именно посока:

Україна.

Аз си знам какво ме е завело натам, но по-важни са житейските уроци, с които се завърнах. Да пренощувам два пъти на едно и също място, по време на пътуване, е нещо, което не бях допускал досега, но и което силно промени възгледите ми. Това сякаш е единственият начин да се потопиш толкова дълбоко в атмосферата на мястото, a ако имаш и приятел наоколо, идилията е пълна.

Според сухата статистика през тази година съм отхвърлил малко под 18 хиляди km, по време на които опознах още по-добре себе си. През това време пет пъти карах по над 900 km за ден. От друга страна камерата запечата 2300 момента, които може и да не са много на брой, но пък за мен са безценни.

Изпращам старата година с куп нови мечтани дестинации, плановете за някои от които вече са започнати, а на вас пожелавам крепко здраве и да не забравяте да поливате мечтите си. Редовно!


Last post

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts.