Archive for the 'Best of the year' Category

Честита нова!

Шеметна. Сякаш това е думата, която най-добре би описала изминалата година за мен. Изпълнена с куп премеждия къде ли не, но пък и с още толкова нови приятелства и научени уроци.

Първото ми пътуване се оказа пълно фиаско, приключило още преди да стигна до Пирот, но пък всяко зло за добро. Друго ако не, поне се научих с лекота да откривам добрите страни на недотам приятните неща, които понякога ни сполетяват. Планът все още стои закачен на хладилника и осъществяването му е въпрос най-вече на време и добра компания.

Много по-важно бе, че следващият тур, за който имах много по-голям устрем, се получи по един наистина невероятен начин. Грузия и по-конкретно Кавказ е дестинация, която задължително трябва да бъде посетена.

Все още ме хваща яд, че дори не опитах да тръгна по някои от пътищата, водещи към “дълбините“ на планината, но здравият разум надделя. Вероятно някой ден ще се завърна там с далеч по-подходящ за целта мотоциклет.

Разходката в Румъния няма да коментирам. Едноименният проход е повече от задължителен за всеки себеуважаващ се мотоциклетист, а в случая дори успях да направя и кадъра, за който тръгнах в тази именно посока:

Україна.

Аз си знам какво ме е завело натам, но по-важни са житейските уроци, с които се завърнах. Да пренощувам два пъти на едно и също място, по време на пътуване, е нещо, което не бях допускал досега, но и което силно промени възгледите ми. Това сякаш е единственият начин да се потопиш толкова дълбоко в атмосферата на мястото, a ако имаш и приятел наоколо, идилията е пълна.

Според сухата статистика през тази година съм отхвърлил малко под 18 хиляди km, по време на които опознах още по-добре себе си. През това време пет пъти карах по над 900 km за ден. От друга страна камерата запечата 2300 момента, които може и да не са много на брой, но пък за мен са безценни.

Изпращам старата година с куп нови мечтани дестинации, плановете за някои от които вече са започнати, а на вас пожелавам крепко здраве и да не забравяте да поливате мечтите си. Редовно!

Advertisements

Честита нова 2016-та!

И така, през тази година успях да се развея из Македония, Албания, Гърция, Турция, Румъния, Украйна, Молдова и Приднестровието. Покрай всичкото това обикаляне не само обогатих колекцията си от пътни карти, а и успях да изпълня целта си по отношение на пробег, а именно 20 хиляди километра. В промеждутъците пък вярната Сянка претърпя безброй промени, касаещи не само външния вид, а и практичността ѝ. Кутийката ми за секунди от своя страна запечата 1300 момента. Относително малко, но пък много различни, пъстри и незабравими:

Албания, пътят от Корча към Билищ. Още след като напуснахме границите ѝ, исках да се върна, за да я разгледам много по-подробно. Държава, в която въобще не се чувствах в пълна безопасност (особено в населените места, тъй като дори не знам местните порядки), но всичко ми бе толкова ново и интригуващо. Надявам се поправителната сесия да е по-скоро.

Рени, украинско градче, отстоящо на няколко километра от границата с Молдова, респективно и Румъния. На прибиране от най-бързото и шеметно пътуване за сезона – тръгване в 5 вечерта, пътуване до 4 през нощта, няколко часа сън, стартиране отново в 9 сутринта, каране до крайната точка, Одеса, разглеждане и пътуване отново до 4 сутринта. Е, поне неделята бе далеч по-спокойна и оставащите 500 km до Варна се изтъркаляха почти неусетно.

Троянският кон на крайбрежната алея в Чанаккале, Турция. Несъмнено едно от любимите ми места в южната ни съседка. Прибирането ни след тази снимка бе изпълнено със сериозна доза драматизъм и недоспиване, поради хардуерния проблем със Сянката, но това е в реда на нещата. Що за скука биха били тези пътувания, ако никога не се случват неща като това, които да изпитат истински волята ти на пътешественик!?

Сградата на парламента в Тираспол – столицата на Приднестровската молдовска република. Място, което далеч не е толкова размирно, колкото мислят някои хора. Затова пък тук времето просто е спряло. Разни западни туристи дори гледат на цялата страна като на действащ музей на социализма. Това бе първото ми соло пътуване за годината, което ми показа, че няма нищо толкова страшно в странстването сам.

Езерото Бъля, Румъния. Леко встрани от пътя на небезизвестното шосе, пресичащо най-безскрупулно Фъгарашката планина. Място, което просто тегли и те кара да се връщаш отново и отново. Да не говорим, че е на един отскок разстояние.

Покрайнините на Газянтеп, Турция. Утрото на деня, в който изкачих върховете на планината Немрут. Място, което пленява с гледките си, дори абстрахирайки се от културното наследство, което пази. Място, което трябва просто да усетиш. Потеглянето преди изгрев слънце ми се изплъзна, тъй като имах нужда от малко повече сън след хилядарката в километри предишния ден. Това бе най-голямото пътуване, което съм правил, при това солово. По време на тези 7 дни не просто минах над 4700 km, а и научих толкова много както за Турция, така и за себе си. Имаше от всичко и по много – както силни моменти, така и часове, изпълнени с отегчение. Не само радост от посещаването и разглеждането на толкова много нови и непознати места, а и силно желание за прибиране вкъщи. В края на всичко това не само разбрах какво е чувството да прекараш толкова дни сам на път, а и взех да гледам по-философски на доста неща.

Червеното езеро, румънски Карпати. Общо взето държавата, в която винаги мога да намеря безброй причини за пътуване. Буквално накъдето и да погледнеш, има удивително много красиви места и живописни пътища, а на всичкото отгоре и хората са много дружелюбни и англоговорящи.

След всичко това няма как да отрека, че годината бе много добра за мен. Затова и не ми се изпращаше просто така, но пък всяко начало си има и край, а и кой знае какво крие Новата?

Благодаря на всички хора, които по един или много други начини са заставали зад мен (както в преносен, така и в пряк смисъл) и всяка щуротия, която ми е хрумвала.

Обичайте се и мечтайте. Повече! По-често! И по-смело!

А на пътешествениците пожелавам много sms-и от мобилните оператори на тема цени на роуминга. Извън ЕС :)

Честита нова 2015-та година!

За изминалата година си бях поставил за цел да измина поне 10 хил. км, но почти неусетно стигнах до 19500. По груба сметка това означава около 300 часа, прекарани на седалката на мотора, или дванадесет денонощия и половина, йей! Това бе десетата ми година на две колела, а несъмнено и най-силната в това отношение. Най-после започнах да правя по-дълги преходи, заслугата за което до голяма степен е на мотоциклета и комфорта, който предлага. Всичко на всичко посетих два мотосъбора и три от петте ни страни съседки. Догодина – повече. Съседки имам предвид :)

Затворът на фотоапарата ми пък сработи 3150 пъти. Твърде малка част от кадрите биха могли да претендират за художественост, но въпреки това аз съм повече от доволен. По-важното е, че успях да си наложа ползването на огледално-рефлексния фотоапарат за снимките за спомен, въпреки всички неудобства, които крие това.

Ето и любимите ми кадри от годината:

Да, един от онези пролетни дъждове, които ме валяха на път за Горна Орховица. На следващия ден ми предстоеше първото пътуване в Родопите. Пътуване, което макар и късно, най-после успях да осъществя.

Трансфъгърашан – почти легендарният проход в Карпатите, идеята за преминаването на който се роди почти спонтанно. Не се залъгвайте по снимката – пътят действително е много живописен, особено от северната си страна, но не предразполага към динамично каране поради състоянието на асфалта.

Едно мразовито августовско утро на брега на язовир Белмекен, след като предишната вечер се върнахме от разходката си до Гърция. Мястото е наистина невероятно и със сигурност ще разпъвам палатката си там още много пъти.

Без съмнение любимият ми пейзажен кадър за годината – крепостта Enisala в Румъния. Този уикенд исках просто да отида някъде наблизо, където да прекарам няколко часа сред природата, без да бързам за никъде. Е, планът отново не бе изпълнен в първоначалния си вариант, но разходката си струваше.

Вторият най-известен проход в Карпатите – Трансалпина. Това бе най-абсурдният ден, който съм прекарвал някога на пътя! Вероятно не само за мен, а и за Сен, която прекрачи задната седалка на мотора, осъзнавайки нереалистичността на плана ми изначале, по отношение на планираните разстояния за единица време. Признавам, да замръкнем на такава надморска височина по това време на годината далеч не бе най-приятното нещо на света. Но пък с какво умиление си спомняме сега, пиейки чайче някъде на топло.

Един родопски пейзаж, заснет в края на деня, в който посетих яз. Калин. Не мислех, че ще успея да го видя още тази година. Това бе първото ми толкова дълго пътуване сам. Свободата – най-тежкият наркотик, както каза една приятелка. Свободата да не се съобразяваш с никого и да не слизаш по цял ден от мотора, освен за зареждане на гориво и снимане набързо. За тези два дни всички други мои човешки потребности бяха изпаднали на дъното на пирамидата ми по Маслоу.

А за финал една снимка, която така и не споделих никъде:

В заключение – нека новата година ни донесе още много приключения в близки и далечни страни, хиляди весели мигове и безброй усмивки!

Пазете се!