Archive for the 'Best of the year' Category

Честита нова 2019!

Сухата статистика за изминалата година – посетих още 6 държави, преминах психологическата бариера от 100 хиляди километра, изминати със Сянката, но най-важното, с което нямам търпение да се похваля – макар и с 8-месечно закъснение, пътеписът за Мароко е вече ТУК!

Пожелавам ви вдъхновение!

Advertisements

Честита!

Ето, че дойде моментът да изпратим 2017-та. Една силна за мен година. В много отношения. Редом с отдавна планираното си пътуване до Иран някак на шега осъществих и най-дългото си съвместно пътешествие, за което обещавам да напиша няколко реда много скоро. От друга страна ми се възвърна в някаква степен страстта към пейзажна фотография, което пък се оказа причината да се завърна отново на някои любими места по нашето черноморие, които отдавна не бях посещавал. В цифри – изминах малко над 20 хиляди km (при това без актове :) , а затворът на фотоапарата навъртя около 2300 кадъра. В тази връзка реших да ви споделя любимите си снимки от изминалата година, които така и не бяха видели бял свят досега.

И последно – пожелавам ви безброй усмивки, споделени с любимите хора :)

Честита нова!

Шеметна. Сякаш това е думата, която най-добре би описала изминалата година за мен. Изпълнена с куп премеждия къде ли не, но пък и с още толкова нови приятелства и научени уроци.

Първото ми пътуване се оказа пълно фиаско, приключило още преди да стигна до Пирот, но пък всяко зло за добро. Друго ако не, поне се научих с лекота да откривам добрите страни на недотам приятните неща, които понякога ни сполетяват. Планът все още стои закачен на хладилника и осъществяването му е въпрос най-вече на време и добра компания.

Много по-важно бе, че следващият тур, за който имах много по-голям устрем, се получи по един наистина невероятен начин. Грузия и по-конкретно Кавказ е дестинация, която задължително трябва да бъде посетена.

Все още ме хваща яд, че дори не опитах да тръгна по някои от пътищата, водещи към “дълбините“ на планината, но здравият разум надделя. Вероятно някой ден ще се завърна там с далеч по-подходящ за целта мотоциклет.

Разходката в Румъния няма да коментирам. Едноименният проход е повече от задължителен за всеки себеуважаващ се мотоциклетист, а в случая дори успях да направя и кадъра, за който тръгнах в тази именно посока:

Україна.

Аз си знам какво ме е завело натам, но по-важни са житейските уроци, с които се завърнах. Да пренощувам два пъти на едно и също място, по време на пътуване, е нещо, което не бях допускал досега, но и което силно промени възгледите ми. Това сякаш е единственият начин да се потопиш толкова дълбоко в атмосферата на мястото, a ако имаш и приятел наоколо, идилията е пълна.

Според сухата статистика през тази година съм отхвърлил малко под 18 хиляди km, по време на които опознах още по-добре себе си. През това време пет пъти карах по над 900 km за ден. От друга страна камерата запечата 2300 момента, които може и да не са много на брой, но пък за мен са безценни.

Изпращам старата година с куп нови мечтани дестинации, плановете за някои от които вече са започнати, а на вас пожелавам крепко здраве и да не забравяте да поливате мечтите си. Редовно!


Categories