Ето, че дойде време да открием и зимния мото сезон. Или поне да закрием летния? Който каквото е решил.
Между другото, днес осъзнах, че бързото каране е като бързото свършване – и двете обикновено са плод на дълго въздържание или откровена превъзбуда. Хайде де, признайте си, че и на вас ви се е случвало :) Да карате с 200, а да се чувствате спрели.
Aз пък най-после успях да усетя есента по начина, по който исках и очаквах при последното си пътуване в Родопите. Чувството да караш под надвисналите над пътя клони, отрупани с есенни листа, докато Слънцето срамежливо се подава иззад тях, е несравнимо. В миг усещаш, че неволно си пуснал кормилото и с широко разперени ръце се опитваш да вдишаш всичко това, като наркоман, стискащ здраво торбичката с лепило. Защото знаеш, че утре вече няма да е същото. Листата ще са покрай пътя, а клоните – оголени. И така чак до пролетта.
