Archive for the 'Landscapes' Category



Шкорпиловци

След като цяла събота не можах да измисля къде да отида да поснимам, днес, разглеждайки блога на Павел Пронин, реших да отскоча до Шкорпиловци. Сравнително близо е, а не бях ходил до сега. Още с пристигането си имаше какво да грабне вниманието ми:

Интересно превозно средство, сякаш не бих си позволявал да летя над морето с него. Като си прегледах снимките на компютъра ме хвана яд, че не пробвах някой портрет с дългата Сигма (70-300).

Стигнах и до естакадата, която бях гледал само на снимки.

Не можах да се сдържа да не направя някоя по-дълга експонация.

Там няма кейове и лодките биват паркирвани директно върху плажа.

Опита се да завали, но това не ме спря. Продължих да снимам, докато дъждът не започна да се засилва.



Отдавна не ме беше валяло дъжд по пътя. Много приятно чувство, особено през лятото. И въобще, пътуването с мотоциклет е нещо, което всеки усеща по собствен начин. Възприемането на околната среда е много по-различно, в автомобила не можеш да усетиш нито свежестта на летния дъжд, нито аромата на живот и хладината на гористите проходи.

Една бърза разходка до най-източната точка на България – нос Шабла

Напоследък нощната фотография взе да ме влече все повече, затова и почнах да се чудя къде наоколо може да се получи някой интересен кадър. В крайна сметка навих един приятел и тръгнахме към Шабла с приоритет – Тюленово.

Фарът на шабла. Освен, че е най-старият фар по българското черноморие, той е и най-високият – 32 метра над околния терен. Официално е открит през юли 1857 г., а през 1856 г. е бил само възстановен. Строежът му се отнася към втората половина на ХVІІІ век или най-късно в първите години на ХІХ век.


В непосредствена близост до фара се намира и тази естакада. Строена е през 60-те години с идеята от върха й да се добива нефт и евентуално да служи за претоварване на нефта на кораби. Поради това, че не се поддържа, състоянието й е много лошо и достъпът до нея – затворен.


Нямаше как да не спрем при вида на тези тетраедри във водата.

От тук вече наистина можете да придобиете представа за състоянието на естакадата. Въпреки това ми се иска някой ден да се разходя по нея.


Пристигнахме на плануваното място, изчакахме още малко, за да се стъмни достатъчно и започнахме с аранжирането на изкуственото осветление и тестовите кадри. Както се вижда, времето беше перфектно – имаше облачета за пейзажите преди свечеряване и чисто небе за нощните кадри. Първият тестов кадър – f2.8, ISO400, 30 sec.


Малко след това пуснах един на f6.3, ISO100 и 960 секунди, но не останах очарован от резултата – предния план беше твърде осветен, а небето тъмнееше.


След драстично намаляване броя и интензитета на осветителните тела (колко гордо звучи за някакви си обикновени челници) щракнах и един вертикален кадър.


Като за първи опит с нощните снимки с изкуствено осветление не съм особено доволен, но пък научихме важни неща, които ще влязат в употреба някой друг път.

Соло разходка до нос Емине

Понякога пътуването сам може да бъде много по-приятно от това с компания. Така се отдаваш единствено на пътя и мислите си, не се съобразяваш с чуждо темпо на каране, спирания и т.н. След пристигането в крайната точка, първата ми работа беше да преконфигурирам багажа си, оставяйки при мотора само по-маловажните неща. След като свърших това набързо, тръгнах по пътеката надолу. Все пак времето бавно, но сигурно напредваше, а исках да използвам светлината преди да е изчезнала съвсем.


Това е място, където няма как да не се размечтаеш за по-широк обектив.

От една страна нямах късмет, понеже нямаше никакви облаци на хоризонта, но от друга – все пак идвах с цел нощни снимки, така че това бе добре дошло.




По едно време, сякаш от нищото, се появи и една платноходка – почувствах се като корабокрушенец, стоящ сам на брега на остров, чакащ нещо да се случи. Побързах да взема фотоапарата от статива и да видя какво би се получило.


Почаках още малко, за да намалее светлината, съответно да падне и скоростта на експониране.



Ето и трите ми любими кадъра от моментите преди здрачаване:



Надявам се при следващата ми разходка до там да извадя късмет и да има повече облаци, а аз вече да съм се сдобил с градиентни неутрални филтри. След тези снимки последва дълго чакане, за да се стъмни достатъчно. Не закъсня и финалът на вечерта, който беше и основната цел на пътуването ми:


В началото идеята беше да остана там до изгрев, но след последния кадър реших все пак да се прибирам. Качих се при мотора, оправих багажа и поех по пътя наобратно. Ако решите да тръгвате натам, имайте предвид, че участъкът от пътя м/у Иракли и с. Емона е в ужасно състояние. Става въпрос за 6-7 километра, които обаче могат да ви отнемат доста време, в зависимост от транспорта, с който пътувате.