Archive for the 'Starscapes' Category

Честита!

Ето, че дойде моментът да изпратим 2017-та. Една силна за мен година. В много отношения. Редом с отдавна планираното си пътуване до Иран някак на шега осъществих и най-дългото си съвместно пътешествие, за което обещавам да напиша няколко реда много скоро. От друга страна ми се възвърна в някаква степен страстта към пейзажна фотография, което пък се оказа причината да се завърна отново на някои любими места по нашето черноморие, които отдавна не бях посещавал. В цифри – изминах малко над 20 хиляди km (при това без актове :) , а затворът на фотоапарата навъртя около 2300 кадъра. В тази връзка реших да ви споделя любимите си снимки от изминалата година, които така и не бяха видели бял свят досега.

И последно – пожелавам ви безброй усмивки, споделени с любимите хора :)

Advertisements

Отново на Камен Бряг

От известно време насам имам едно натрапчиво чувство, че мото сезона утре ще свърши, а аз все още никъде не съм ходил. Това само по себе си не би било чак такъв проблем, ако мотоциклетът не бе единствения ми личен транспорт. Поради тази причина започнах да си мисля къде мога да ходя да снимам и през седмицата, прибирайки се на сутринта на време за работа. Още след отбелязването на July morning бях решил, че ще се върна отново тук, но за да сляза и разгледам брега отблизо. Миналата година също бях идвал, но не знаех, че може да се слезе долу. И така, в края на  работния ден си нагласих багажа набързо и поех натам. Ето и първите кадри, след като слязох по една от пътечките надолу:








Може би тук е момента да изразя огромните си благодарности към Никола Хаджиниколов и Марина Найденова за oказаното от тях съдействие за оборудването ми със система за правоъгълни филтри Cokin и самите филтри (в моя случай  Hitech). Разгледайте галериите им, определено има какво да се види.

След като се смрачи повече от необходимото се качих отново горе и отидох до “Огънчето”. Все същото си е, само дето я няма глъчката. Всъщност очаквах да има повече летовници, а всъщност пристигайки заварих само две групи хора.

Бях изненадан да видя, че химическите тоалетни са останали по местата си и след July morning. Супер, вече не се притеснявах за естествените си нужди :D


Върнах се до мотора, опънах си палатката и тръгнах да търся друго място за слизане, където да отида да снимам на сутринта.


Поразходих се доста, но все пак намерих друга пътека надолу. На връщане се позабавих малко, за да щракна и някой нощен кадър. Небето над мен беше удивително чисто и звездите толкова ярки…


Малко след това си легнах и пробвах да поспя малко. Станах в 4, събрах си багажа, за да бъда готов за тръгване и отидох до пътечката, която си бях набелязал по-рано. За съжаление на сутринта също нямаше облаци, но такъв ми бил късмета.







Стана твърде светло, а и петък е работен ден, така че се отправих към мотора и поех наобратно. Няма по-добър начин да започне деня ми от този – посрещане на изгрева и 80 км по приоритетно хубав път рано сутринта. Винаги съм обичал карането по това време на денонощието – движението е малко, не е жега, а природата тъкмо се събужда за новия ден.

И няколко свободни интерпретации на някои от кадрите.



Една бърза разходка до най-източната точка на България – нос Шабла

Напоследък нощната фотография взе да ме влече все повече, затова и почнах да се чудя къде наоколо може да се получи някой интересен кадър. В крайна сметка навих един приятел и тръгнахме към Шабла с приоритет – Тюленово.

Фарът на шабла. Освен, че е най-старият фар по българското черноморие, той е и най-високият – 32 метра над околния терен. Официално е открит през юли 1857 г., а през 1856 г. е бил само възстановен. Строежът му се отнася към втората половина на ХVІІІ век или най-късно в първите години на ХІХ век.


В непосредствена близост до фара се намира и тази естакада. Строена е през 60-те години с идеята от върха й да се добива нефт и евентуално да служи за претоварване на нефта на кораби. Поради това, че не се поддържа, състоянието й е много лошо и достъпът до нея – затворен.


Нямаше как да не спрем при вида на тези тетраедри във водата.

От тук вече наистина можете да придобиете представа за състоянието на естакадата. Въпреки това ми се иска някой ден да се разходя по нея.


Пристигнахме на плануваното място, изчакахме още малко, за да се стъмни достатъчно и започнахме с аранжирането на изкуственото осветление и тестовите кадри. Както се вижда, времето беше перфектно – имаше облачета за пейзажите преди свечеряване и чисто небе за нощните кадри. Първият тестов кадър – f2.8, ISO400, 30 sec.


Малко след това пуснах един на f6.3, ISO100 и 960 секунди, но не останах очарован от резултата – предния план беше твърде осветен, а небето тъмнееше.


След драстично намаляване броя и интензитета на осветителните тела (колко гордо звучи за някакви си обикновени челници) щракнах и един вертикален кадър.


Като за първи опит с нощните снимки с изкуствено осветление не съм особено доволен, но пък научихме важни неща, които ще влязат в употреба някой друг път.