Archive for the 'Waterscapes' Category

Честита нова 2020-та!

Забавно нещо е животът, както често се майтапим с една приятелка. Миналата година, след посещението си на Мароко, се бях заканил, че скоро не ще стъпя отново в Африка. Затова пък тази година го направих цели два пъти. Да, вторият път летях дотам, но това не променя фактите и на йота.

Какво друго се случи през изминалата година ли? Открих отново вдъхновението си за снимане на пейзажи! Напоследък го бях изгубил, а основната причина за това бе, че фото техниката, с която разполагах, ме ограничаваше значително. А защо толкова години не я смених? Отговорът е повече от прозаичен – защото винаги предпочитах да направя дадено пътуване с наличната техника, отколкото да си стоя вкъщи с нова такава. Другата основна причина, която доста време ме спираше, беше че предпочитах да не нося със себе си скъпи вещи по време на същите тези пътувания. Трета причина бе напълно погрешното ми схващане, че в днешно време вече всеки снима и едва ли не е невъзможно да се направи нещо отличително. Да се представи дадено място или момент по начин, по който никой досега не го е представял.

Но истината е, че както никой няма да свърши вашата работа, така и никой няма да направи вашите кадри, нито ще изживее вашите пътувания. Никой никога не би могъл да погледне през вашите очи и да покаже историите по начина, по който вие сте ги преживели.

И тъй като доброто старо 40D в един момент все пак започна да дава дефекти (преди всяко снимане в Тунис се налагаше да изкарвам батерията), реших, че е крайно време да го пенсионирам. Отне ми доста време, за да взема решението да мина на пълнокадров фотоапарат (full frame), тъй като това водеше след себе си и до смяна на обективите, но това се оказа едно от най-правилните ми решения въобще. Благодаря, Сед.

По-важното от новите възможности, които се отвориха пред мен в чисто технически аспект, обаче, бе свръхдозата вдъхновение, която ме сполетя. Само и единствено тя може да обясни безбройните нощи, прекарани в уединение под звездното небе през втората половина на годината.

И така – най-после прекрачих в света на нощната фотография. Още след първите си няколко опита се убедих, че в чисто техническо отношение тя е много много по-сложна и изпълнена с куп нови за мен предизвикателства в сравнение с традиционната пейзажистика. Това е жанр, който изисква неимоверно по-голяма доза отдаденост и търпение, изразяващи се най-напред в склонността да прекарвате доста време на едно място. И по-точно – от преди смрачаване до няколко часа след настъпването на астрономическата нощ. Освен ако не се налага да отчетете и фактора Луна, който може да ви накара да останете и до сутринта. Освен Луната обаче, сте длъжни да отчитате и облачността, разбира се, светлинното замърсяване, влажността на въздуха и какво ли още не. Вече сами разбирате, че без добро планиране, трудно ще постигнете кой знае какъв резултат, а дори да сте съобразили всичко възможно, винаги ви е нужна и доза късмет.

След като сте прекарали толкова време на мястото, което сте избрали за преден план на нощните си фотоси, стигате и до обработката на изходния материал, с който сте си тръгнали от там. Не си правете илюзии – никога не можете да направите всичко в момента на заснемане. Винаги се налага обработка и сглобяване на изображението и този процес е също толкова времеемък, особено ако използвате камера с повечко мегапиксели, генерираща големи по размер файлове.

Ето защо нощната фотография води след себе си до много безсънни нощи и хронично недоспиване, с което постепенно свиквате. В крайна сметка изкуството винаги е изисквало жертви, нали така? Но за сметка на това, чувството за удовлетвореност след постигането на търсения резултат е несравнимо. Всеки, който се изправя пред предизвикателства, знае много добре това.

Друг много важен урок, който научих през изминалата година, е че винаги трябва да се използва най-добрата техника, която можете да си позволите. Някои държавни граници се отварят, но други се затварят. Някои места биват застроени, други натрупват популярност и стават все по-оживени, а трети биват дори разрушени, в най-добрия случай от природни стихии. За капак на всичко някой като Мъск решава да изстреля над 12 хиляди сателита в ниска околоземна орбита уж в името на бързия интернет, което значително усложнява снимането на нощни пейзажи. Ето защо не бива да разчитате на това, че ще можете да повторите всеки свой кадър, когато решите и сте се сдобили с техниката, която ви е нужна, за да представите мястото по начина, по който си го представяте.

От друга страна всичко това по-горе означава, че най-голям шанс да уловите уникален момент имате именно на най-близките до вас места, които намирате за фотогенични. Нужно е единствено постоянство и възможност да отреагирвате на момента! Излишно е да казвам по колко пъти съм посещавал някои места, които са на едва 10-20 минути от вкъщи, но все още нямам кадри, които да ме удовлетворяват.

Друго нещо, над което размишлявах напоследък, е това колко трудно е да застанем над посредствеността в днешно време. Сега всеки снима и няма търпение да покаже всеки свой следващ кадър, без значение дали той има каквато и да било художествена стойност или не. Без значение, че дори авторът вижда и знае, че снимката може да се получи дори по-добре. Само че е нужно търпението и постоянството, което визирах в горния абзац. Ние обаче едва ли не се чувстваме длъжни да качваме съдържание в социалните мрежи без особено значение от качеството му, просто за да сме „над водата“. Но това, разбира се, всеки сам решава за себе си. Да, не е лесно да създадеш запленяващо изображение, което неусетно те потапя в атмосферата си, а и всеки си има свои критерии за качество. Аз от своя страна имах нужда да поснимам малко за себе си, без да показвам резултати тук и там. Затова и моят избор е да покажа само любимите си няколко кадъра от годината.

Започваме с панорама на крепостта Енисала в Румъния. Много любимо за мен място, което посещавам почти всяка година. Датата е 27 юли, затова и Млечният път е все още ниско, позволяващ да бъде заснет като дъга над хоризонта. Това е първата ми панорама от много години насам.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO3200, 10×16”

След като направих кадрите за нея, се преместих на тази позиция, за да опитам да направя startrails с крепостта на преден план. Ако знаех, че ще постигна подобен резултат, със сигурност щях да експонирам доста повече време от тези 35 минути. Затова пък имам повод да се върна отново на това магично място.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO1600, 5×420“

28 Юли. Край това дърво в покрайнините на Варна прекарах доста време, докато тепърва започвах да снимам нощно небе. Именно тук научих много подробности, но все още не знаех за най-често използвания метод за редуциране на цветния шум, а именно чрез комбинирането на няколко еднакви експонации, направени една след друга. Доста време и опити ми бяха нужни и за да осъзная, че проблемът ми с цветовете се дължеше на недотам неутрално бялата светлина на първото фенерче, с което „рисувах“ сцената.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO3200, 30“

3 Август. Мястото е добре познато, но досега не бях имал късмета да бъда тук в компанията на такива облаци. Именно заради това и продължавах да идвам наоколо от време на време с надеждата, че природата в един момент все пак ще бъде благосклонна към мен.

EOS 6D, EF 24-105/4 L IS USM, Nisi ND1000
50mm, f/13, ISO400, 300”

24 Август. Нос Емине е друго любимо за мен място. Както си личи по цветния шум, все още не бях открил оптималните за мен настройки за подобен род кадри. Затова и нямам търпение да направя следващия си опит, при който със сигурност бих експонирал много повече време от тези 115 минути:

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO1600, 23х300“

26 Август. Отдавна си представях кадър като този, но нямах набелязана локация и ракурс. След известно обикаляне на ветрогенераторните паркове по северното ни черноморие си избрах тази позиция.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO6400, 15“

28 Август. Това е вторият опит за този кадър – предишната вечер се оказа, че влажността на въздуха е твърде висока и много бързо се получава конденз по челната леща на обектива. Затова на следващия ден веднага след работа и непосредствено преди да тръгна, се наложи да запоя набързо няколко кабела, за да мога да захраня един компютърен вентилатор директно от мотоциклета, който се наложи да паркирам непосредствено дo статива. За щастие успях да пристигна навреме, за да се позиционирам и да направя кадри и на здрачаване, които в последствие използвах за предния план. Крайният резултат се получи точно по начина, по който си го представях. На вашето внимание – 170 минути от нощта.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 34х300“ + кадър за предния план,
направен на здрачаване

6 Септември. Нощната фотография ти дава възможността да погледнеш на всяко едно място, на което вече си бил десетки пъти, със съвсем други очи. Това се случи и в моя случай тази година, когато дойдох тук, за да пренощувам. В това място се влюбих от пръв поглед още при първото си посещение преди 9 години, но досега не бях снимал в отсъствието на слънчева светлина. Това е поредната експонация, която ми се иска да беше по-дълга от тези скромни 2 часа.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 24×300“

За сметка на това, след като снимките от тази позиция приключиха поради мое невнимание, най-после отделих малко време, за да разбера как точно работи интервалометъра на допълнителния firmware на камерата. След това беше вече лесно – намерих си друг ракурс и настроих апарата да експонира кадър след кадър, докато аз се опитвах да поспя, свит под близката скала. Не пожънах особен успех в начинанието си, но за сметка на това пък се бяха появили облаци на хоризонта, които се плъзгаха по звездния небосвод право към мен. Така се получи и долният кадър, най-интересният от многото такива.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 300“

На сутринта все още имаше облаци, затова и побързах да повторя ракурса от предишната вечер, заради който си играх да намествам камъните от предния план по местата им :)
EOS 6D, EF 24-105/4 L IS USM, Nisi ND1000
24mm, f/13, ISO200, 160”

27 Септември. Крепост Букелон, намираща се в непосредствена близост до с. Маточина. Отдавна исках да посетя и снимам това място, но не си представях, че ще дойда тук специално за нощни кадри. Пристигнах в късния следобяд, така че имах предостатъчно време да разгледам руините и да си избера позиция. Други туристи за моя най-голяма радост не срещнах. Започнах да снимам на здрачаване, за да имам по-голям избор от кадри за предния план, а в последствие се оказа, че нямам вариант да не ги използвам, тъй като малко по-късно светлината от прожектори в низината озари източната стена на крепостта по изключително некрасив начин. Около полунощ смених батерията на апарата и легнах в палатката да поспя. Колко и как съм спал – аз си знам. След близо 7 часа експониране, около 3:30 сутринта, прибрах техниката, събрах лагера и потеглих към Варна. На слизане от хълма ме срещнаха граничните полицаи и попитаха дали ще спя тук. Въпросът им всъщност бе напълно резонен, предвид, че се намирахме на по-малко от километър по права линия от границата ни с Турция, но явно това не ги притесняваше особено. Отвърнах им, че вече съм спал и всички продължихме по пътя си. След доста време, прекарано в редактиране, крайният резултат прие този вид:

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 81×300“ + кадър за предния план,
направен на здрачаване

1 Октомври. Ако трябва да съм честен, доскоро дори не знаех за това конкретно място, част от природния феномен Побити камъни. Затрудненията тук произлизаха най-вече от близостта до Варна и прилежащото светлинно замърсяване от нея. Оказа се също така, че влажността и тук бе висока, но този път просто свалих акумулатора от мотора, понеже докарването му до статива щеше да бъде далеч по-трудна задача. Направих няколко кадъра на здрачаване, като този път планирах да използвам и focus stacking похвата, след което настроих интервалометъра и оставих апарата да снима 5-минутни експонации, а аз се излегнах на една близка скала. Малко след това видях, че над нас като пелена са започнали да се стелят ефирни облаци.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO800, 300“

5 Октомври. Това бе четвъртото ми поред идване на това място за тази година. Още при първото бях направил този кадър, но исках да видя и вариант с облаци. Затова и във всеки удобен случай, когато метеоролозите предвещаваха нещо добро, се запътвах натам.

EOS 6D, EF 24-105/4 L IS USM, Nisi ND1000
70mm, f/8, ISO100, 480”

2 Ноември. Имах някаква представа къде се намират тези скали, но не и точното им местоположение. За щастие намирането им се оказа много лесно, а достъпът не бе изобщо затруднен. Когато слязох на брега, нямах търпение да си потърся ракурсите.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/16, ISO100, 20“

Бях много доволен от наличието на облаци, въпреки, че бях тръгнал насам отново с идеята за нощни снимки. За моя изненада обаче, малко по-късно небето се изчисти и можех да се заема и с това, за което бях дошъл. Всяко място е някак по-различно в усамотението на нощта.

EOS 6D, Rokinon 14/2.8
f/2.8, ISO12800, 15“ – 5 кадъра за NR на небето
+ кадри за предния план

За финал на тази ретроспекция съм избрал един портрет от август:

EOS 6D, Samyang 135/2 ED UMC
Модел – Наталия

Пожелавам Ви една изпълнена със сбъднати мечти Нова 2020-та година!

Честита!

Ето, че дойде моментът да изпратим 2017-та. Една силна за мен година. В много отношения. Редом с отдавна планираното си пътуване до Иран някак на шега осъществих и най-дългото си съвместно пътешествие, за което обещавам да напиша няколко реда много скоро. От друга страна ми се възвърна в някаква степен страстта към пейзажна фотография, което пък се оказа причината да се завърна отново на някои любими места по нашето черноморие, които отдавна не бях посещавал. В цифри – изминах малко над 20 хиляди km (при това без актове :) , а затворът на фотоапарата навъртя около 2300 кадъра. В тази връзка реших да ви споделя любимите си снимки от изминалата година, които така и не бяха видели бял свят досега.

И последно – пожелавам ви безброй усмивки, споделени с любимите хора :)

Мартенско